01
Sep
14

Руската писателка Людмила Улицка: Над Русия всеки момент може да се спусне нова Желязна завеса


 ludmila%20Cropped[1]

   Руската политика днес е самоубийствена и опасна, тя представлява заплаха най-вече за самата Русия, но може да се окаже причина за нова Трета световна война. Всъщност тази война вече започна. Локалните войни в Чечения, Грузия, а сега и в Украйна са нейният пролог. А епилогът едва ли ще има кой да напише“.
Това е откъс от есето на Людмила Улицка „Сбогом Европа“, публикувано в списание „Шпигел“, което предизвика широк отзвук.

– Когато прочетох есето ви, веднага се сетих за стихотворението на Лермонтов „Сбогом, немита Русия“. Разликата между двете творби е повече от век и половина. И все пак от него ли ви дойде идеята?
– Не, ни най-малко. Не аз съм първата, която произнесе думата „Сбогом“. Подобна статия написа и писателката Светлана Алексиевич – също за сбогуване с Европа. Просто ситуацията в съвременната политика е толкова печална. Струваше ми се, че ние споделяхме някои европейски ценности, а днес се отказваме от тях.
– Наистина ли мислите, че Русия е стигнала до такъв мрак, че не може да излезе от него, освен ако не мине през много остра криза?
– Боя се, че кризата вече започна, а изходът се очертава като изключително сложен. Да се надяваме, че няма да се превърне в пълномащабна война. За съжаление войната вече е факт, загиват хора и не мога да кажа, че погледът ми към бъдещето на нашата страна е оптимистичен.
– Очаквате ли тази война да обхване и други страни извън Русия и Украйна?
– Светът днес стана доста по-тесен, отколкото беше преди 150 години. И събитията, които днес се разгръщат в Русия, не могат да не влияят на световното разпределение на силите. За съжаление има вероятност тук да бъдат обхванати и други страни. От началото на Първата световна война изминаха точно 100 години и трябва да признаем, че има много аналогии със ситуацията в момента – огромен национален подем, войната се харесва на хората, 82 процента от народа ни подкрепя тези военни действия. Предполагам, че след известно време ще дойде моментът на отрезвяването, но засега голямата част от хората са много доволни. Аз, за съжаление, съм към малцинството, които гледат негативно на тази ситуация и смятам, че стоим на прага на Трета световна война.
– Все пак сме в 21-ви век, до Франция и Германия може да се стигне за 2 часа, вие самата скоро бяхте в Австрия. Русия също е в Европа, а обмяната – политическа, икономическа и културна, е двустранна. Това не дава ли известна надежда?
– Проблемът е, че в това отношение ние имаме доста горчив исторически опит. Днес няма Желязна завеса, но пък тя придобива друга форма – икономическа. И ние нямаме никакви гаранции, че утре границите няма да се затворят. Тогава няма да виждаме нито Австрия, нито Франция, нито пък други страни. Живяхме по този начин в продължение на цели 70 години.
– А вие опитвали ли сте се да разговаряте с ръководството на Русия за неговата външна политика?
– О, не, не. Аз изобщо не заемам такъв пост, който би ми позволил да разговарям с президента, нито пък мисля, че такава среща може да се състои или че той е готов да ме изслуша.
– Но нали самата вие пишете във вашето есе как в Австрия политиците общуват с културни дейци. Нима това в Русия е невъзможно?
– Не, въпросът е там, че сред интелигенцията също има голям разкол и много хора от творческата интелигенция изцяло подкрепят политиката на днешното ръководство. А това е много тъжно.
– Има обаче от една страна Никита Михалков, от друга – Андрей Кончаловски – и двамата на противоположни позиции….
– Да, дори ще отбележа, че това е много интересна ситуация. Тя, в известен смисъл е нещо като метафора на всичко, което се случва. Никита Михалков и Андрей Кончаловски са братя. И тук е основният драматизъм – в   разединението дори вътре в семействата, а това пронизва цялото ни общество.
– Прочетох за провалилата се ваша пресконференция в сградата на ИТАР-ТАСС под претекст за спукана тръба. Някой обади ли ви се да се извини или да ви покани на втора пресконференция?
– Не, разбира се. Тя беше отменена, изобщо не стана въпрос, че тази пресконференция ще се състои. И моята статия „Сбогом, Европа“, явно че напълно зачеркна възможността за провеждането й.
– Извън този случай, усещали ли сте друг натиск?
– Не, аз се отнасям доста спокойно и към всичко това, защото съм неангажиран човек и говоря само от свое име. Може би моят глас е твърде нежелан за някого, но какво да се прави?
– А дали новата политика на цензура не се нарича „изолация“? Виждаме, че хората, които протестират срещу войната в Украйна у вас са единици и остават сами…
– Аз все пак съм литератор и по-скоро бих могла да говоря за цензура в областта на литературата. Досега нито веднъж в живота си не съм изпитвала никакви ограничения, те в повечето случаи засягат медиите. Има информационен натиск и значителна част от хората, които получават информация от телевизията и радиото, са много податливи – предпочитат да слушат това, което се говори по радиото и да го приемат за чиста монета. А това е доста съмнителна информация, защото на другата страна някак не се чува гласът. Хората, естествено, получават само единствената гледна точка, която им се предлага.
– Били ли сте в България скоро?
– Да, преди две седмици се върнах от България. Аз идвам в България почти всяка година, там почиват внуците ми и аз дойдох да се видя с тях. Самата аз живея в България в едно отдалечено селце и виждам, че животът много прилича на стария съветски живот – доста беден. Иначе, много мили и симпатични хора живеят в това селце.
– Според вас, провървя ли ни с встъпването в ЕС?
– Живеем в такъв сложен свят,  но мисля, че е добре за България, че влезе в Европейския съюз. България има тежките си проблеми като всички страни в Европа, особено в Източната й част. И от цялата си душа пожелавам на България да реши проблемите си, да се развива. Надявам се, че Европейският съюз ще помогне за това.
– Нека да завършим с едно завръщане малко по-назад – по образование сте биолог генетик и сте работили в Института по обща генетика. Смятате ли, че бащата на тази наука – Вавилов, се е родил доста рано за Русия?
– Вавилов направи толкова много през живота си. Той беше учен от огромен, планетарен мащаб и успя да направи толкова много. За съжаление си отиде доста рано, след като лежа и в затвора. Той обаче създаде голяма школа по генетика, която по-късно беше унищожена.  Но това беше период, в който съветската генетика беше в силен възход и имаше такива невероятни учени. Една част от тях загина, друга оцеля. Аз обаче имах късмета още в първата си година отново да уча генетика, която пак бяха разрешили. И много от тези, които оцеляха от времената на гоненията, бяха мои учители. Така че имах изключително образование. Общувах с първокласни световни учени, а това беше най-интересният период в живота ми.

http://bnr.bg/post/100455155/pisatelkata-ludmila-ulickaa-situaciata-mejdu-rusia-i-ukraina-prilicha-na-nachaloto-na-parvata-svetovna-voina

 

06
Mar
14

Украински капитан: Операцията на Русия в Крим е планирана преди 2 години


Константин Афанасьевич, капитан от запаса 1-ви ранг, работи и живее в Крим от 25 години

– Каква е в момента ситуацията при вас?
– Ситуацията е доста сложна, първо по отношение обективността на медиите. Европейските и украинските дават обективна информация. Не мога обаче да кажа същото за руските. Гледах пресконференцията на руския президент Путин и бях поразен от толкова, меко казано, изречени неистини.
– По-точно?
– Фактите, които назова – че в Крим е прието решение за въвеждане на войски и влизане на бойни части. Той обаче не даде нито един конкретен пример. Ако ние можем да дадем стотици примери за нарушаване на международното законодателство, на двустранните договори между Русия и Украйна, то при него имаше просто празни приказки. На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН г-н Чуркин даваше доста примери, но няма нито едно потвърждение за тях с документи. Това означава, че няма никакви радикали, както и никакви обективни причини за влизане на войски. Това беше планирано много по-рано, но по някакви причини сценарият не е тръгнал по очаквания начин и на Русия сега й се налага да се оправдава. И пак да се върна на пресконференцията на Путин – казаното от него, че пред руските военни ще бъдат жени и деца, а украинските войници ще трябва да стрелят отзад. Това е върхът на цинизма. В Новозьорное, Евпатория и Перевальное, където повечето хора са руснаци, жени и деца ги питаха: „Защо дойдохте тук? Преди вие да дойдете, всичко беше спокойно. Никой и нищо не заплашваше руския език. Не сме виждали никакви бандити“. Хората молеха военните да им покажат къде са бандитите, от които ги пазят. Такива обаче нямаше. Всичко това беше измислено. Просто е взето решение в контекста на геополитиката, което на Путин е хрумнало по някакъв маниакален начин. 
– И никой, ама абсолютно никой ли не е искал руснаците да идват?
– Абсолютно. Чуркин размахваше на заседанието на Съвета за сигурност на ООН някакво обръщение на Янукович. Същото направи и Путин на пресконференцията си, като изтъкна това обръщение за законно основание. Първо, Янукович не е президент, макар Русия да го признава за легитимен. Според последните проучвания, 100 % от украинците не искат Янукович, дори и не 99 на сто. Защо Русия прикрива деянията си зад несъществуващ президент?  Аз лично не знам. И в съответствие с украинската конституция и законодателство, решението за вкарване на войски се взема с конституционно мнозинство от украинската Рада. Такова решение нямаше. Затова всички тези действия са абсолютно незаконни.
– Колко са руските войници в момента в Крим?
– Горе-долу около 16 000. Искам обаче да добавя още нещо. Путин твърди, че не е вкарвал войски. Ако имах възможност, бих му задал въпроса: „Откъде тогава се появиха 14 бойни вертолети, които прехвърляха техника и личен състав от територията на Русия? Защо влязоха два големи десантни кораба от Балтийския флот и два от Северния? Също  с наличния им състав, явно от морската пехота или пък десантчици. Нима това не е въвеждане на войски? Той казва, че те защитават обектите си. Тогава защо всички военни части на Украйна, и противовъздушната отбрана в това число, са обградени от военни с автомати и гранатомети? Путин твърди, че това е нещо като самоотбрана на Крим. Това е глупост. Откъде у обикновените хора ще има зенитни преносими комплекси, автомати и гранатомети? Самият аз видях как преминаха около 50-ина бойни единици военна техника по улиците на Севастопол под конвой на Руската федерация. Путин не вижда ли това или просто си затваря очите?
– Има ли стрелба на Крим?
До днес нямаше нито един изстрел. Тази сутрин обаче те нападнаха една от частите на противовъздушната отбрана, където са бойните самолети. Личният състав на този полк се строи, взеха в ръце знамената, като едно от тях беше бойното знаме още от съветската епоха – червеното знаме, както и държавното знаме на Украйна. И тръгнаха на работното си място – без оръжие. Когато тръгнаха натам, се чу заповед: „Стой, ще стрелям“ от руски военнослужещи. След като те запяха химна на Украйна и продължиха пътя си, се чуха изстрели във въздуха. След това се чу предупреждение, че ще използват оръжие на месо. Кой ще ми обясни какво правят руски военнослужещи, които пазят гражданите си или обектите си от Черноморския флот, на територията на въоръжените сили на Украйна?  
– Знаехте ли нещо за подготвяната операция?
Ще ви кажа, че тази операция се нарича „Руска пролет“. И тя е планирана доста отдавна. Преди 2-3 години започнаха да се появяват едни странни организации, които се занимаваха с въпросите, както те ги наричаха, по разширяването на руския свят. Това, както знаете, е идея на Путин. Изстъпленията в Херсон, Николаев, Харков, Донецк, Луганск – всичко това е инспирирано отвън. За да се внуши тази идея, беше намерена емблема от Харков в един от задържаните. По-късно обаче се установи, че това е гражданин на Москва, при това от дясна организация  – „Нашисти“. Има и негова снимка в интернет. И логично идва въпросът кои радикални групировки присъстват на украинска територия? Украински или руски? Руските ги виждаме в интернет, на снимките, а украинските, не знам защо, не ги показват. Има ги само на думи.
– И все пак в Крим няма ли хора, които желаят руско военно присъствие?
– Има, разбира се. Ще ви дам за пример последното социологическо проучване, направено във всички региони на Украйна. Колкото и парадоксално да изглежда в тази ситуация, едва 12 на сто от запитаните са поискали Крим да се прехвърли към Русия. А на самия Крим това искаха 40 на сто от запитаните. Тоест, 59 са против.

30
Aug
13

Военната намеса в Сирия или отключването на религиозната омраза


M3361S-3034

30.08.2013 г., „Преди всички“, „Хоризонт“, БНР

Химическата атака в квартал на сирийската столица отключи един международен процес, който беше неизбежен във времето. Гражданската война в Сирия, която продължава повече от две години, има разнопосочните си поддръжници – и в лицето на свободната армия, и на президента Башар Асад. Разнопосочните интереси са повече от видими, каквито винаги са били, когато се стига до военна намеса – така както беше и в бивша Югославия, и в Афганистан, и в Ирак. Независимо дали става въпрос за горива, оръжия и свързаните с тях стратегически интереси.
Първата стъпка, както се оказва, не е трудна и изглежда напълно реална. Трудното обаче идва после.
Помня посещението си в град Алеп през 2003 година, днес почти изцяло разрушен от войната. Християни и мюсюлмани съжителстваха мирно и никой не нападаше храмовете нито на едните, нито на другите. Нямаше никакви опасения от кражби – автомобилите се паркираха отключени, с широко отворени прозорци и си оставаха непокътнати. Имам и един зловещ спомен, който до известна степен обясняваше този мир – едно площадче, на което се извършваха публичните екзекуции за най-тежките престъпления.
Всичко това може да остане далечен спомен. Защото някак настрани остават разногласията сред самите опозиционни сили, и особено влиянието сред тях на групировката „Ал Нусра“, клон на „Ал Кайда“. Скоро изслушах разказа на отвлечен от нея лекар – от въоръжени бойци, в неговата клиника, под погледа на неговите пациенти. Медикът, който се страхува да говори пред микрофон, е бил попитан защо не е принудил жена си, която е християнка, да приеме правата вяра, да се забули в бурка, да престане да работи и да шофира кола. И, в крайна сметка, е бил освободен срещу солиден откуп, които, ако не беше платил, може би днес нямаше да е сред нас.
Остават някак встрани съобщенията за зачестилите посегателства върху християни. Само преди две седмици е убит виден лекар гинеколог на същото място, което не споменавам по обясними причини, а двама свещеници – един католик и един православен – отвлечени, без никой да знае нищо за съдбата им. Християните, особено в Хомс, са подложени на силен натиск от страна на ислямските екстремисти да сменят вярата си, в противен случай от тях се иска или да плащат данък, или пък директно са заплашени, че ще бъдат убити – и те, и цялото им поколение.
Разбира се, противоестествено е една фамилия да е начело на страната повече от 30 години и да не допуска конкуренция в битката за властта. Не е нормално тя да концентрира в себе си цялата власт и да налага абсолютна цензура на медиите. Но пък след толкова войни в Близкия Изток се вижда, че след първата стъпка идва тресавището. Ирак не може да излезе от него вече 10 години, Афганистан – дори повече.  Същото става и в Египет с излизането на „Мюсюлманските братя“ на политическата сцена, макар там все още да не се говори за военна намеса отвън.
Нищо не показва, че ситуацията в Сирия ще
бъде по-различна и дори по-страшно – че няма да надхвърли границите и да подпали чергата в целия близкоизточен регион – Ливан, Иран, Израел. А от България я дели само една страна, колкото и голяма да е тя – потенциалната бежанска вълна вече не е далечна, а доста близка заплаха. И това само като начало на кризата.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Bulgaria/Pages/paskova3008.aspx

25
Jul
13

Bulgarian ministers barricaded inside parliament by angry protesters


Anti-corruption protesters yesterday demanded the immediate resignation of the Bulgarian government after a night of clashes in front of the parliament in Sofia.

More than 100 lawmakers, ministers and journalists spent the night besieged inside the parliament before police evacuated them early yesterday amid scuffles and angry exchanges with demonstrators.

Thousands of mainly well-educated Bulgarians have rallied daily in Sofia for the last 40 days to demand the resignation of the Socialist-led government that took office in May after an inconclusive election.

Protests in the southeastern European state, a member of the EU since 2007, began following a government decision to name media magnate Delian Peevski as chief of the State Agency for National Security.

Many saw the appointment as an example of the murky ties between politicians and businessmen and though the government withdrew his nomination, the protests have persisted amid widespread disenchantment with the political class.

Apparently encouraged by the visit to Sofia of EU justice commissioner Viviane Reding and her support for the protests, demonstrators decided to increase pressure on the parliament on Tuesday night.

Ms Reding had told civil society groups in Sofia this week: “My sympathy is with the Bulgarian citizens who are protesting on the streets against corruption. Bulgaria must continue its reform efforts.”

Protesters’ anger increased when when the government headed by Plamen Orecharski decided to urgently proceed with a revision of the 2013 budget in a move that increased the budget deficit by about €250 million.

Centre-right opposition parties and some analysts saw the budget change as further evidence the government planned to fuel spending rather than carry out any significant reforms.
Hostages
The revisions were immediately approved, however, by the budget and finances, economic, and social policies committees of parliament, a move described by some protesters as “the straw that broke the camel’s back”.

Several hundred protesters responded to the budget decision by blockading politicians and journalists inside the parliament building, shouting terms of abuse such as “red garbage” and “mafia”, and urging the government to resign. They tore up paving stones and piled up garbage to create barricades.

Scuffles broke out when the authorities organised for those blocked inside the building to be evacuated by bus. A total of 18 people, including five police officers, were injured. One of the injured policemen was detained in hospital.

Minister of interior affairs Tzvetlin Yovchev condemned the protests. “The rights of the lawmakers and the journalists were violated, they were treated as hostages”, he said, adding that he had approved the evacuation plan.

Chief prosecutor Sotir Tzatzarov, however, said the evacuation operation was the main reason for the scuffle. He said it had “not the best thing from a tactical point of view”.

In a statement, Bulgaria’s president Rosen Plevneliev said there was no aim justified by violence. “We were witness of scenes far away from a democratic process”, he said.
Acceptable outcome
Former Bulgarian president Gueorgui Parvanov said the protests were similar to the events in 1997, when the then socialist government of Jean Videnov was forced to step down.

Protesters insisted the only acceptable outcome would be the resignation of Mr Orecharski and his government.

Mr Plevneliev was quoted by the Wall Street Journal as saying he was ready to nominate a caretaker government if the existing one resigned. Later his office denied the quote .

 

http://www.irishtimes.com/news/world/europe/bulgarian-ministers-barricaded-inside-parliament-by-angry-protesters-1.1474025

05
Jun
13

Министърът на образованието на Афганистан: Имахме около 40 инцидента с отравяне и стрелби на жени, които искат да учат


faroq-wardak-300x168M3361S-3034

03.06.2013 г, „12 плюс 3“, Хоризонт, БНР

Опасно ли е да учиш в Афганистан, какви са предизвикателствата пред образованието там, особено към жените – чуйте това в интервюто с министъра на образованието на Афганистан Фаруук Уордрак, дадено по време на семинар в Брюксел, посветен на образованието в нестабилните държави:
– Г-н министър, остава ли силна заплахата от страна на талибаните върху жените, които желаят да се образоват?
– Щастлив съм да ви информирам, че през последните 10 години е направен безпрецедентен прогрес по отношение на равенството между половете в образованието у нас.  Процентът на момичетата, получили образование, бе вдигнат от 0 на 41 или близо 5 милиона. Жените сред учителите са 31 на сто. Дори и в по-нестабилни области заради талибаните и бунтовниците като цяло, ние не сме чакали мира и стабилността да се установят трайно – поехме риск  и се опитахме да наложим мир чрез образованието. И се случи точно това. Отворихме отново 700 училища,  които бяха затворени заради бунтовете и несигурността.
– А жените не се ли боят да ходят на училище?
– Имахме около 40 инцидента с отравяне и стрелби, но въстаниците не успяха да спрат нито една от жените. Те са смели момичета, а ние сме единна нация и заедно решихме, че това са врагове на Афганистан, които искат да уплашат момичетата, за да не ходят на училище. Но не успяха да го постигнат.
– Изключвате ли възможността талибаните да се върнат отново на власт?
– Не мисля, че е възможно талибаните да се завърнат начело на страната. Не смятам, че някой иска това, в т.ч. и народът на Афганистан. Но ние искаме приобщаване на още хора, не желаем никой да бъде социално изключен – нито от една етническа, политическа  група или обществен слой. Всеки трябва да участва в изграждането на нацията и държавата. Така че талибаните са добре дошли в управлението, но не е възможно то да им бъде оставено изцяло.
– А каква е ситуацията с обучението на жените във висшите училища?
– Мисля, че процентът на студентките във висшите учебни заведения рязко се промени – от 0 на 27 на сто. Около 100 хиляди момичета учат в университетите на Афганистан.
– А някои от тях намериха ли си работа в правителството на страната, например?
– Когато разглеждам образованието, не изхождам от тясната връзка между него и перспективата за работа. Разбира се, и двете неща са много, много важни. За мен обаче образованието е нещо, което помага на индивида да даде своя обществен принос.
– Кое е по-трудното, за да станеш президент на Афганистан – да си жена или да не си от пущуните?
– Демокрацията е демокрация, мнозинството-мнозинство, малцинството-малцинство. Така е във всяка страна, Афганистан не прави изключение. И когато някой има мнозинство, тук няма мъже или жени. Ако жените спечелят мнозинство, те ще имат президент, ако пък пущуните спечелят – те ще ръководят държавата.
– Вие бихте ли гласували за жена?
– Зависи от кандидата. Ако това е жена, на която вярвам, да е лидер на цял Афганистан, да направи истинските и необходими  реформи, да запази постиженията до този момент, да поддържа добри отношения между всички етнически групи в Афганистан, съседите ни и международната общност – защо не?
– Смятате ли да увеличите наказанията за тези, които не пускат жените на училище?
– Ние имаме доста трезв подход – просто се опитваме да образоваме общността, да я направим можеща и именно тази общност да говори с онези, които спират момичетата от училище.  Това се оказа много успешен подход. Опитът на Афганистан се базира на колективната сила на общността и така се опитваме да доведем образованието до всички кътчета на страната.
– Все още обаче има някои предизвикателства – например 600 жени, които са в затвора заради морални престъпления…
– Именно по тези причини сме партньори с международната общност – имаме предизвикателства и искаме да се справим с тях. Разбира се, смятаме собствените ни ресурси за първостепенни, но имаме нужда от допълнителни от световната общност, които да допълнят нашите. Имаме и други проблеми – 3 милиона жени, които са на възраст за обучение, нямат достъп до него. 9 милиона възрастни пък са неграмотни. Така че има още с какво да се борим.

03
May
13

Bulgarie : les immolés de la crise


Liberation,  2 mai 2013

Lors du premier week-end d’avril, toutes les églises, les mosquées, les synagogues et les temples de Bulgarie, où 80% de la population se déclare orthodoxe, avaient prié d’une même voix pour exhorter leurs fidèles à ne pas sombrer dans le désespoir et recourir au suicide, en dépit des difficultés économiques d’un pays secoué par des manifestations parfois violentes. L’initiative avait été lancée par le président bulgare, Rossen Plevneliev, qui venait de rencontrer les dignitaires des…

 

http://www.liberation.fr/monde/2013/05/02/bulgarie-les-immoles-de-la-crise_900512

 

03
May
13

Карин Карлекар: Притеснени сме от концентрацията на собственост на медии в България


Karin Karlekar

03.05.2013 г, сутрешен блок, „Хоризонт, БНР

Карин Карлекар e директор на проект в неправителствената организация „Фрийдъм хауз“:

– Госпожо Карлекар, дали финансовата и икономическата криза е единствената причина за спада на медийната свобода в България, както и на обострянето на другите проблеми като корупцията и намаляването на делата?
– Не, точките по тези показатели за България остават почти същите както и през миналата година. Има няколко проблема, които се отнасят до България – става дума за деформация на няколко дела, които се използват срещу журналисти. Има и случаи на физическа атака и преследвани, какъвто проблем съществува от няколко години.  Става дума за сплашване и на разследващи журналисти като Лидия Павлова, например. Има проблеми и в икономиката – става дума за концентрация на собственост на медии до фирми, близки до правителството.  Ние сме загрижени от това придобиване на медии, нека тук спомена „Нова медийна група“, които закупиха доста медии през миналата година.
– Защо България по свобода на словото е след страни като Южна Африка, Бенин, Гвиана, дори Черна гора и Сърбия?
– Всяка страна има различна медийна среда, което й дава различни точки. И във всяка държава ситуацията с медиите е леко различна. Бих казала, че всички тези страни имат икономически и законови проблеми. В България има определени  икономически проблеми и те са породени от концентрация на собствеността, която пък се възползва от държавните субсидии.
– Споменахте досега предимно частни медии. В доклада си казвате, че държавните медии в България дават балансирана картина на събитията, но неефективното законодателство ги прави податливи на политическо влияние. Бихте ли уточнили?
– Като цяло, държавните медии са обект на политически натиск и съответно на намеса от нелегални структури в сенчестия бизнес. Те обаче не се купуват от политически сили и осигуряват доста широк спектър от новини. В сравнение с другите медии, те са добър пример.
 – А знаете ли как точно става изборът на генерални дирeктори на тези медии и намирате ли го за достатъчно прозрачен?
– Знам, че това прави някаква законова структура, в която има политическо и правителствено влияние. И това е проблем, който предизвиква загриженост.
– Доколкото знам, в Съединените щати също има държавно радио. Има ли там политическа намеса при избора на висш мениджмънт?
– Не, доколкото съм запозната, нямаме такъв проблем. Може да е имало изключения, но от няколко години това наистина не е проблем за нас.
– България е критикувана за корупцията, съдебната система и свободата на словото отдавна, дори преди да влезе в Европейския съюз. Вашият доклад означава ли, че по тези проблеми не е направено почти нищо?
– Да, ние наистина не сме видели големи промени в България в това отношение.

http://bnr.bg/sites/horizont/Society/Bulgaria/Pages/freedom_house0305.aspx




Ангелина Пискова

Top Rated

септември 2016
M T W T F S S
« Sep    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Категории