Archive Page 2

13
Апр
13

Кипърски депутат: Президентът назначи комисия, която ще разследва самия него


Papagewrgiou%20PamposM3361S-3034

12.04.2013 г, „От петък до петък“, Хоризонт, БНР

Дъщерята на кипърския президент Никос Анастасиадис и бившият министър на финансите Михалис Сарис са изтеглили средства от банките в страната малко преди решението на Еврогрупата през март за еднократния данък върху депозитите на стойност над 100 хиляди евро. Това стана ясно след разследване на кипърската телевизия „Мега”. Имената на дъщерята на кипърския президент Елза Анастасиадис и на бившия финансов министър фигурират в списъка от 6000 физически и юридически лица, които са превели от Кипър десетки милиони евро малко преди споразумението между Кипър и Еврогрупата за въвеждането на данъка върху влоговете.

Ситуацията е такава, че никой нищо не си признава, а тепърва започва разследване как някои са се оказали по-равни и по-информирани сред равните и информираните. Депутатът от опозиционната партия АКЕЛ Памбос Папагеоргиу:

 Ще бъде нещо много сериозно, ако се окаже, че някой от тези хора е имал вътрешна информация. За съжаление, това се отразява много лошо върху начина, по който хората възприемат политиката на Кипър. Искаме правителството да изясни това възможно най-бързо.

Иначе процедурата, по която това разследване ще върви, е следната:

Президентът назначава комитет от трима съдии, които най-вече ще гледат в миналото, за да разберат какво не е било наред с банковата система. Те ще разследват и този случай. Хората обаче са много скептични дали този комитет ще постигне реални резултати в разследването.

  Това наистина е право в целта! Назначените от президента съдии ще разследват…него самия. Точно както вълкът, например, да назначи комисия да разследва кой е изял агнето. Как може хората да са предубедени при такава заложена безпристрастност от самото начало?

Ами да, така работи системата. Ще изчакаме и ще видим какво ще направят, не можем да ги съдим от началото.

Не можем, разбира се. А при какви условия ще работят тези съдии или по-точно под чия власт?

Ние сме президентска република и цялата изпълнителна власт е в ръцете на президента. Ние го избираме за срок от 5 години. Изгубихме изборите, но няма да искаме президентът да подаде оставка, защото това ще дестабилизира и без това много чувствителната система.

 Властта, както личи от следващите думи на левия депутат, едва ли ще се счупи, колкото и крехка да е станала в последно време. Направо си остава бетон арме – традицията я бетонира, а политиката-въоръжава:

Ако има сериозно престъпление или злоупотреба, има процедура по импийчмънт, но това никога не се е прилагало в Кипър, не сме имали такъв случай.

И както се разбира, някои влогове вече са подстригани почти до кожа, но други не само ще запазят пищните си коси, а след информирания трансфер и вложение на сигурно място, сигурно ще им поникнат и бради като на бойци от „Ал Кайда”.

Е, кипърците са  традиционалисти и пазят ценностната си система…И явно я предадоха на подходящите хора с куфарчетата от началото на българския преход. Които пък я усвоиха и приложиха на практика в такъв усъвършенстван вид, че чак да изпаднеш в умиление от близостта в нравите между острова на Афродита и България.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Ot5Do5/economics/World/Pages/1204kipar.aspx

12
Апр
13

Кларк Гаскоан: 15 милиарда долара са изтекли нелегално от България за 10 години


Clark-3-_ppM3361S-3034

 

12.04.2013 г, „Преди всички“, „Хоризонт“, БНР

Кларк Гаскоан е завеждащ отдел „Връзки с обществеността“ на „Глобъл Файненшъл Интегрити“

– Според „Глобал Файненшъл Интегрити„, за 10 години от България са изтекли близо 38 милиарда долара, което я поставя на 38-мо място по нелегално изтичане на пари в света. Това не са малко пари, като се има предвид територията и населението на страната ни…
– Първо, нека поясня, че имаме различни критерии по отношение на нелегалните парични потоци. Те са повече и по-малко консервативни. Според по-консервативните, от България са изтекли  15 милиарда и 850 милиона долара. Ние по-скоро залагаме на тази цифра. По-малко консервативният критерий сочи цифрата от близо 40 милиарда долара. В тях обаче вероятно се включват и легалните парични потоци. При по-консервативния метод включваме повече форми на нелегални парични трансфери като преноса на пари кеш през граница в куфарчета, транзакции, които се извършват от една и съща страна и при които фактурите на внасящата и изнасящата страна съвпадат.
– Проучването ви също така сочи нарастване на тези трансфери. Как да си го обясним – с националните законодателства или с нещо по-широко в международната обстановка?
– Няколко са причините за нарастването им, не само в националните законодателства. Разбира се, България има какво да направи в това отношение, но много от потоците бяха улеснени от международната финансова система – данъчния рай, тайната на влоговете в страни като Швейцария, Кипър, Лихтенщайн, британските Вирджински острови и дори места като Великобритания и Съединените щати, където много лесно могат да се създадат фирми фантоми и в тях да се прехвърлят пари от страни като България. Ние изчисляваме, че 1 трилион долара годишно изтичат от развиващи се страни към държави, осигуряващи тайна на влоговете и данъчен рай, както и към международни финансови центрове като Ню Йорк, Лондон и Париж, например.
– В кои други страни отиват парите от България?
– Направихме проучване преди няколко години и открихме, че потоците от пари от държави като България отиват към развити икономики от същия регион. Така че трансфери от страната ви има към Кипър, Малта, може би към Латвия, а също и Швейцария и Лихтенщайн –  в европейския данъчен рай, както и в развити финансови центрове като Лондон, Париж, дори Берлин.
– Ще ни кажете ли повече за това по какъв начин се извършват тези нелегални трансфери?
– Мога да ви кажа, че близо 5 милиона долара от нелегалните парични потоци идват от липсата на фактури при търговията. Това е техника за пране на пари, която се използва за пренос на нелегални потоци, но се прилага и за пренос на пари от избегнато данъчно облагане. Между 10 и 30 милиарда изтичат като нерегистрирани парични потоци, които често са форма на корупция и подкупи.
– Как, според вас, България може да се справи с този проблем?
– Правителството на България може да направи няколко неща, за да намали тези потоци. Едното от тях е да се поиска от финансовите институции, които работят в България, да са наясно с реалните хора, които притежават фирмите, корпорациите, тръстовете и фондациите, които правят бизнес с тях. И най-вече да не се толерират фирми фантоми. Това може да стане чрез регулаторна рамка на финансовите институции и те да отказват да приемат пари от хора, след като не знаят кои са те. Това е един от лесните методи, чрез който да се спре прането на пари извън страната и е една от сериозните мерки, които ще подобрят сериозно положението в България. А България освен това е и член на Евнропейския съюз. В самия съюз вече бяха разгледани няколко мерки в тази насока. Една от тях е всяка страна да докладва за печалбите си, платените данъци, продажбите, субсидиите чрез финансовите си институции. Засега финансовите институции или по-скоро мултинационалните корпорации
докладват печалбите си по групи – общите данъци и печалби. Сами можете да се сетите дали докладват данъците от данъчния рай, например. Европейският съюз скоро съобщи, че ще поиска финансовите институции да съобщават печалбите си – всяка страна поотделно.  5 страни-членки – Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания оповестиха съвсем скоро, че ще обменят помежду си информация за данъците. България би трябвало да попита тези страни дали може да стане част от тяхното споразумение. Това би било от изключителна полза за нея.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Bulgaria/Pages/1204gas.aspx

 

 

21
Март
13

Папагеоргиу: Кипър няма да се връща към лирата


21.03.2013 г, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР
Papagewrgiou%20PamposM3361S-3034

Памбос Папагеоргиу е депутат от опозиционната лява партия АКЕЛ в Кипър
– Означава ли решението на кипърския парламент, че възможността за облагане на банковите депозити е отхвърлена веднъж завинаги?
– Да, това решение е окончателно, в смисъл, че отхвърлихме тази идея. Сега сме много заети в опита ни да търсим алтернативи, особено на вътрешни ресурси за възстановителните програми. Еврозоната иска от нас точно това.
– На кои основни възможности се спирате?
– Има два аспекта – единият е свързан с вътрешния фактор. В тази връзка ще създадем нещо като държавна холдингова компания, в която хората ще могат да инвестират, а техните пари ще бъдат гарантирани чрез бъдещите печалби от природен газ, например. От друга страна, в момента продължават преговорите в Москва, очакваме да има и руски принос чрез различни форми на инвестиции, като например от страна на частния сектор там. Дали това ще стане ще разберем след един ден.
– Вие лично одобрявате ли помощ от Русия?
– Да, при това много.
– Вчера разговарях с ваш колега от управляващата партия. Според него, руснаците искат много – освен дял в газовите находища, също и летища, пристанища, имена на руски вложители в Кипър. Това не ви ли притеснява?
– Не, той очевидно не присъства на преговорите в Москва. Това са слухове. Нека ви кажа, че 99 на сто от хората тук са настроени към тази помощ изключително позитивно. И  нещата не опират само до култура и история, например, а просто става дума за много практични неща. Участието на руснаците в този спасителен пакет ще гарантира, че хиляди руски компании, базирани в Кипър, ще останат тук и ще използват страната ни за своя бизнес. Това дава работни места на хиляди кипърци и то с висока квалификация като например адвокати и счетоводители. Освен това е важно да опазим руските влогове в Кипър.  Ние искаме и да останем в еврозоната, но също така и сме за близки икономически връзки с руския бизнес.
– Депутатът Мавридес спомена като вариант за решаване на кризата връщането към кипърската лира? Вие допускате ли тази възможност?
– Не, това ще създаде огромни проблеми. Вижте, ние бяхме притискани доста силно, дори бих казал, изнудвани от еврогрупата за да намерим решение на недостига на банков капитал. Много вложители изтеглиха парите си, след като тръгнаха слухове, че ще се конфискуват влоговете. Така че в тази обстановка ние имахме академични дискусии и това се каза в смисъл, че ако всичко пропадне, можем да мислим за връщането на лирата в бъдеще, но не и сега.

– Нека ви кажа точно как се развиха нещата. Когато започна икономическата криза, Кипър удържа на нея доста добре в сравнение с много други европейски страни, имахме и брутен вътрешен продукт от 1.7 през 2009 година. След това обаче бяхме засегнати много негативно от събитията в Гърция. Банките ни изгубиха почти 5 милиарда  евро, когато в Европейския съюз решиха да орежат стойността на гръцките държавни облигации със 75 процента. Оттук дойдоха и основните ни проблеми. По отношение на фискалната консолидация, ние стигнахме до споразумение с тройката, приложихме нейните мерки и резултатите се видяха още през първите месеци на тази година. Проблемът ни е много особен и е по-скоро свързан с намиране на начин да заменим капитала, който нашите банки изгубиха най-вече чрез орязването на гръцките държавни облигации.

21
Март
13

Кипърски депутат: Може да се върнем към кипърската лира


МавридесM3361S-3034

21.03.2013 г., Преди всички, Хоризонт, БНР

Мариос Мавридес е кипърски депутат от управляващата партия „Демократичен сбор“, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси

– Господин Мавридес, парламентът на страната ви отхвърли данъка върху банковите влогове, а както се видя, преговорите на финансовия министър на страната ви в Русия не дадоха резултат. Какви варианти, според вас, остават за решаване на кризата в Кипър?
– Преговорите, разбира се, още не са приключили. Тук, в Кипър, продължават и преговорите с тройката. Аз обаче не мисля, че ще имаме някакъв напредък. Това е истината.  Ние се опитваме да намерим други начини за решаването на проблемите ни.  За целта трябва да намерим източници тук, в самия Кипър. А това не е много лесно. Положението е много променливо и несигурно.
– Възможно ли е да се стигне до прегласуване на решението на парламента за банковите влогове и в крайна сметка да се стигне до тяхното облагане?
– Да, ако не намерим друго решение, има възможност отново да гласуваме това предложение, но може би по различен начин. Според мен е далеч по-добре да осигурим гаранция за малките влогове до 100 хиляди евро.
Тогава и реакциите към разрешаването на този проблем ще са далеч по-малко. Ако обаче това не стане, другото решение е да се върнем към кипърската лира.
– Това реалистично ли е?
– Да, и е много вероятно да се върнем към кипърската лира, ако не успеем да открием пари. Все пак ние трябва да отворим банките си и да изплатим влоговете до 100 хиляди евро на вложителите им. Така е по закон и сме длъжни да го направим в мига, в който те го поискат. Това може да стане следващата седмица.
– Казвате, че следващата седмица Кипър вече може да се върне към лирата, така ли?
– Следващата или по-следващата – зависи колко дни ще са необходими за отпечатването на банкнотите.
– А колко време би отнело вземането на решението за това?
– Може да стане веднага, след като се окаже, че нямаме друг избор. И може би още в понеделник ще сме принудени да приемем това решение.
– Как се отнасяте към изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че еврозоната ще продължи да помага на Кипър?
– Приветствам нейното изявление и вярвам, че ще намерим решение. Обратното би означавало разруха, което ще причини много вреди на икономиката ни.
– Защо се стигна дотук? Очевидно тази криза не е от вчера, защо не бяха предприети мерки по-рано?
– Браво! Да, това би било най-доброто възможно нещо. Предишното правителство, което беше начело на страната 5 години обаче, изобщо не забеляза идването на тази криза и когато тя стана факт, не предприе никакви мерки. Те отлагаха мерките твърде дълго и това отлагане сега причинява много страдания на кипърския народ.
– Може ли да се стигне до оттегляне на Кипър от ЕС, каквато възможност има в договора от Лисабон?
– Не, никога. Ние никога няма да направим това. Може да излезем от еврозоната, но никога от Европейския съюз.
– Възможно ли е кризата в Кипър да предизвика криза в еврозоната така както Гърция направи това?
– Не, Кипър не е голяма страна. Имаме голям дълг и голяма дупка в банковия сектор. Ако не оправим този проблем, той просто ще ни удря дълго време. Аз лично подкрепям идеята за данъка върху влоговете, но, за съжаление, сме много малко. Все пак решихме при гласуването в парламента да се въздържим, като по този начин отправим ясно послание към Европа и тройката, че имаме нужда от по-добро третиране. Това обаче явно не сработи.
– А как виждате ролята на Русия за решаването на кризата?
– Те искат твърде много. Искат дял от газовите ни находища, искат летища,, военни бази, имената на руснаците, които имат пари в Кипър. Не мисля, че бихме могли да удовлетворим тези искания.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/World/Pages/2103kipar.aspx

07
Март
13

Долезал: Газът по „Набуко“ може да потече към България през 2018-2019 година


Christian_DolezalM3361S-3034

07.03.2013 г, Нещо повече, Хоризонт, БНР

Кристиян Долезал е завеждащ „Връзки с обществеността“ на консорциума „Набуко“:

– Господин Долезал, вероятно сте в течение, че високите сметки за ток и парно през декември бяха в основата на протестите в България в началото. България отчаяно се нуждае от алтернативен доставчик на гориво. Кога ще стане това?
– „Набуко“ е наистина много важен проект за разнообразяването на газовите доставки. Той ще доставя синьо гориво на Европейския съюз, в т.ч. и на България,  от съвсем нов източник. Доставчиците вече са направили много точен график. Окончателната селекция ще бъде направена в края на юни – между „Набуко“ и ТАП. Настроени сме много оптимистично, защото сме осигурили всичко, което ни поиска консорциумът „Шах Дениз“. От друга страна, изграждаме интерконекторните връзки между балканските страни, в които живеят 60 милиона души. Много сме напреднали и в процедурата по осигуряване на разрешителните. Мисля, че ще бъдем избрани в края на юни и ако това се случи, България може да очаква азерския газ да потече към нея в края на 2018-началото на 2019 година.
– Сигурен ли сте в тези дати?
– Това е нашата цел. Ние сме част от обща верига от 40 милиарда евро – ако съберем газа от „Шах Дениз“ с 28-те милиарда долара от южно-кавказкия газопровод, проекта ТАНАП и Набуко Запад, то ние сме част от верига с много висока стойност. Всички тези актьори играят заедно. Консорциумът „Шах Дениз“ каза много ясно, че ще вземе решението си в края на юни, после ще има окончателно инвестиционно решение в края на октомври и така първото газово находище ще влезе в  експлоатация през 2018-2019 година. Ние се придържаме към този график.
– На какъв етап е инженерното проучване на тръбата, което започна скоро?
– Инженерното проучване почти приключи. В тази връзка от февруари до сега сме имали почти 30 публични изслушвания в България. Българският енергиен холдинг се представи много успешно и бетонира пътя, по който този проект да бъде осъществен. Освен това ние подписахме и меморандум за разбирателство с проекта ТАНАП, което ни позволява да съгласуваме графиците за проектите. .
– Разговарях с колегата Юрген Рот преди време, който беше категоричен, че проектът „Набуко“ е приключил и че руският президент Владимир Путин е спечелил газовата война…
– Вижте, ако започна да броя случаите, в които хората са отписвали „Набуко“ и са казвали, че той няма да се състои, сигурно ще спечеля награда. Факт е, че „Набуко“ е пионер като проект, той ще свърже всички важни страни в южния коридор за първи път, а също и балканските страни чрез интерконекторните връзки.  Нашият проект е изключително европейски – акционерите са европейци, парите са европейски и смятам, че това е съвършено нова култура. Може би той не устройва всички, но наша философия е да не се целим в никой, както и да не приемаме терминология от рода на „води се война“. Ние сме конкуренти, хора на бизнеса, искаме да отворим нови пазари, работим много усилено, стъпка по стъпка. А за това е нужно търпение, политическа подкрепа, много управленски умения.
– Добре, но сигурно сте в течение, че проектът „Южен поток“ вече се строи. Как ще наваксате тази разлика във времето?
– Бих внимавал много, когато гледам съобщенията по този повод. Факт е, че ние имаме всички необходими разрешителни, както и международните спогодби, в т.ч. и с консорциума „Шах Дениз“ за доставките на газ. Аз лично не гледам в другите проекти, в т.ч. и в „Южен поток“, знам само, че ние имаме необходимите разрешителни. Надявам се и другите да ги имат. Хубаво е тук да се потърси и да се прецени дали това, което понякога се казва, е осъществимо. Ние не сме конкуренти с „Южен поток“ или руския газ, ние предоставяме съвсем различни услуги, тръбите при нас са в съвсем друга конфигурация – и по отношение на акционерите, и на бизнес плана. Ние сме конкурети с проекта ТАП – между Гърция, Албания и Италия и искаме да спечелим това състезание.   Както и този пазар, който сега е изключително зависим от един доставчик, да бъде диверсифициран с азерски газ и от Каспийския регион. Мисля, че всеки в газовия бизнес е свикнал с конкуренцията и знае как да я посрещне.
– Все пак имаше разногласия между акционерите, някои се оттеглиха от проекта. Сигурен ли сте, че това няма да се повтори?
– Споразумението за сътрудничество, което подписахме с консорциума „Шах Дениз“ в началото на януари съдържа ясни клаузи, че партньорите в него ще вземат 50 на сто от акциите в тръбопровода, след като „Набуко“ бъде избран. След това, разбира се, ще има промяна в акционерния дял. Но ние имаме много силна акционерна структура, защото самите акционери са много надеждни, познават в дълбочина страните, през които той ще преминава. Съжаляваме, че някои от тях имаха различни стратегически цели, но това е нормална процедура в един консорциум. За нас това не е нещо ново и не променя плановете ни.

http://bnr.bg/sites/horizont/Economics/Bulgaria/Pages/0703nabuko.aspx

 

03
Март
13

Pauvreté, corruption… Sofia ne décolère pas


„Liberation“, 1 mars 2013

 

La semaine dernière, les Bulgares ont fait tomber le gouvernement de droite et provoqué des élections anticipées, fixées au 12 mai. Pourtant, ils continuent de manifester. Car le poids des monopoles, les factures d’électricité trop élevées, les revenus trop bas, la corruption des politiciens et des juges, ou la destruction de l’environnement n’ont pas disparu par miracle. Chaque soir, les mécontents défilent dans la capitale bulgare.

http://www.liberation.fr/monde/2013/03/01/pauvrete-corruption-sofia-ne-decolere-pas_885734

08
Февр
13

Оливие Базил: Един премиер на страна от ЕС не може да си позволи подобни думи


basileRSF1M3361S-3034

08.02.2013 г., Преди всички, Хоризонт, БНР

Оливие Базил е директор на клона на „Репортери без граници“ в Брюксел. Поводът за интервюто беше изразеното от организацията възмущение от думите на премиера Бойко Борисов по адрес на журналисти след зададени към него въпроси по т.нар. „Будагейт“. Преди два дни премиерът заяви: Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всички ви – без изключение.

– Бихте ли казали повече за мотивите, които ви накараха да излезете с тази остра декларация?
– Когато премиерът Борисов говори, той прави това единствено от позицията си на министър-председател на България.  В същото време той говори и на Европейския съюз като един от 27-те правителствени и държавни ръководители.  Когато някой се присъединява към Евросъюза, той приема и определени ценности, особено по отношение на свободата на словото и информацията.  Да се чуе от устата на първия пазител на реда, на първата политическа личност в България, независимо от нейния цвят, че би могло да се правят досиетата и да се използват тайните служби срещу пресата – такава декларация е невъзможна от един премиер на страна-членка на ЕС. Ние сме разтревожени, защото това е потресаващ сигнал в страна, която е много зле в класацията за свободата на словото и познава ерата на тези досиета, фишове, архиви, подслушвания. Скоро в България отново имаше скандал около телефонни подслушвания. Тези практики все още продължават. Премиерът Борисов се ангажира да направи реформи в областта на свободата на словото, а в това отношение има стъпка назад и то ужасна. Така се изпраща сигнал и на всички страни-кандидатки за членство в ЕС на Балканите – че този тип поведение, при което тайните служби контролират поведението на журналистите, се толерира в Евросъюза. При това положение е особено сложно да поискаш от страни с такива практики, да направят реформите си, преди да се присъединят, при положение, че самите ние ги практикуваме вътре в една страна-членка.  Това е тревожно за българите, за българската преса, за българските медии, за доверието към Евросъюза в смисъл доколко защитава свободата на словото.  А то важи както за самия Съюз, така и за неговата външна политика. Когато Европейският съюз или Европейският парламент приема резолюции за трети страни като Тунис, Либия, Китай, Венецуела, за да може да им се вярва, трябва първите негови представители като правителствените ръководители, да бъдат безукорни. И когато казвате, че можете да спретнете досиета на всички журналисти без изключение, вие изпращате изключително тревожен сигнал. Някои могат да решат, че това е просто проява на чувство за хумор, но когато си министър-председател и третираш подобни проблеми в страна като България, не можеш да се шегуваш с такива неща.
– А изключвате ли факта, че премиерът Борисов просто е дал пример, че може да направи това, без директно да заплашва журналистите?
– Госпожо, още веднъж ще ви кажа, че понятията и нивото на техните интерпретации на една толкова сложна фраза не би трябвало да излиза от устата на един премиер. Съгласен съм с вас, че това отваря купища възможности за интерпретации. Смятам обаче, че когато си министър-председател, не можеш да хвърляш и най-малката сянка на съмнение с такива декларации, особено в контекста на България и особено при ситуацията, в която българските медии се развиват днес. Мога да си представя, че не е искал да каже точно това, че не го е направил нарочно, но, пак казвам, в една страна-членка на ЕС не можеш да кажеш, дори и хипотетично, че ще правиш досиета на журналисти. Това е напълно несъвместимо с демократичните стандарти и изпрати сигнал на много хора в България, които сигурно са си казали: „Щом го казва премиерът, защо да не го направим и ние?“
– Смятате ли да предприемете други действия, освен публикуването на тази декларация на сайта ви?
– Не, това което казваме на сайта ни, е достатъчно ясно, може би е грешка на езика и ако е така, нека господин Борисов просто да излезе и да каже, че на тайните служби не е позволено да разследват журналисти. Не аз съм този, който трябва да каже дали българският премиер трябва да си подаде оставката. Това не е работа на „Репортери без граници“, а на българския парламент, ако реши. Думата трябва да си кажат демократичните механизми на България. Аз просто казвам на един министър-председател на страна-членка на ЕС публично да заяви, че това е било грешка. Ако пък каже: „Това не е лапсус, аз мисля така“, тогава можем да си зададем други въпроси като например възможно ли е да имаме премиер, който смята така. Затова  е в негов интерес да излезе в публичното пространство и да каже, че може би е разбран зле или каквото реши. Все пак ние искаме от първия човек на България да даде много ясен сигнал  за начина, по който ще използва тайните или които и да било служби като полицията, например, към пресата. Не казвам, че българската преса е изключително качествена и че винаги върши безупречно работата си, а просто че един правителствен ръководител не може да говори такива неща. Просто това е невъзможно.

http://bnr.bg/sites/horizont/Society/Bulgaria/Pages/0702reprteri.aspx




Ангелина Пискова

Top Rated

май 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Категории