Сони КапУр: Ако рейтинговите агенции не съществуваха, някой щеше да ги измисли

27.02.2012, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

 

Сони КапУр е изпълнителен директор на „Ридифайн енд Чеърмен” – част от групата на банковите акционери в Европейската банкова система

 

 

– Господин Капур, можем ли наистина на вярваме на рейтинговите агенции?

– Въпросът дали можем да вярваме на рейтинговите агенции няма как да получи отговор, без да отговорим на друг – на кого можем да вярваме повече, отколкото на тях. А на този въпрос, изглежда, няма отговор. Защото, това, от което се нуждаем, е в някаква степен независим актьор, който да ви предупреждава за потенциалните рискове, на които са изложени инвестициите на вашата баба. Вие бихте искали да знаете дали инвестициите, които тя е направила, ще имат възвращаемост или не. Липсата на всякакъв по-добър източник на информация означава, че рейтинговите агенции играят тази роля сега. И никой до този момент не е могъл да даде по-добър отговор. И ако рейтинговите агенции не съществуваха, някой щеше да ги измисли.

– След като вече споменахте, че за техните проучвания им се плаща, как тогава да им вярваме?

– Както вече казах, вие имате нужда от информация за вашите инвестиции. А в момента рейтинговите агенции са единствените, които я дават. Никой, който не получава пари, не би си направил труда да дава информация. Просто някой на някого трябва да плати, за да му достави информация и направи анализ. Освен ако някой друг не иска да направи това, а ако пожелае, то той би изглеждал до голяма степен така, както изглеждат рейтинговите агенции в момента.

– Как бихте обяснили разминаванията в прогнозите на трите големи агенции – „Стандарт енд Пуърс”, „Фич” и „Муудис” по отношение на Франция? Първата отне тройното А, а вторите го потвърдиха…

– Мисля, че е добре, когато имате повече различни мнения. Ако имате три големи агенции, които винаги са на едно и също мнение, нещата биха били доста по-зле. Това не е като във физиката. Тук няма абсолютна истина. Това е икономика, политика, в крайна сметка обществена преценка. Колкото повече различни мнения имате, при различни анализи и модели, толкова повече и по-богата информация ще можете да получите. Затова смятам за добър факта, че рейтинговите агенции имат различни мнения за Франция.Би било лошо, ако имаха едно и също мнение за всичко.

– Както сам казахте, за някои проучвания не се плаща, например, публичния дълг.  Можем ли винаги да вярваме на данните за него?

– След това, което се случи с Гърция, вече знаете, че не можем винаги да вярваме на данните на публичния дълг.

– Това би трябвало да важи и за България, а и за другите страни…

– Да, но това е друг въпрос, тъй като не опира до рейтинговите агенции. Те използват най-добрата налична информация, за да направят заключението си. И ако ги нямаше, а аз и вие трябваше да решим дали да инвестираме в Гърция или България, в крайна сметка бихме използвали същата тази информация. Всъщност, дори Международният валутен фонд, както и Европейската централна банка я използват. Въпросът опира по-скоро в това дали има страни, на чиято подадена информация от властите може да се вярва. И това е далеч по-дълбокият и по-проблемен въпрос. Защото, както видяхме в случая с Гърция, ако хората веднъж загубят доверие в това, което казвате, последствията могат да бъдат наистина ужасни. Така че проблеми има и в други страни и е време да стигнем до тях, да ги поставим, както и да имаме доста по-прозрачен режим, така че наистина да се вярва на данните за публичния дълг. Това би избегнало доста по-лоши ситуации в бъдеще.

– Съгласете се обаче, че борсите, например, се влияят често от такива неща като увлеченията на Берлускони по малолетни момичета или аферата Люински-Клинтън. Сигурно това важи и за рейтинговите агенции…

– Точният въпрос би бил „Дали сексуалните афери на Берлускони имат отражение върху надеждността на италианската икономика”. Някои биха казали да, други – не. Има хора, които биха казали „Да, той изглежда разсеян, а това означава, че не си върши работата, срещу него ще има протести” и т.н. Друг пък би ви казал: „Това няма никакво значение, защото икономиката се прави от бюрократи”. И двете страни имат основателни аргументи, които да изтъкнат. И в добавка, има и други случаи, които не могат да се определят като бели или черни, но имат сив оттенък. Така че колкото повече мнения има, толкова по-информирано решение може да се направи – от вас, от мен или пък от даден пенсионен фонд. Не трябва да игнорираме и факта, че различните хора стигат до различни заключения. В частност, ако стигнем отвъд рейтингите в хедлайна – на А или двойното Бе и прочетем анализите, които стоят зад тях, тогава ще можем да вземем и по-доброто решение.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/economy/Bulgaria/Pages/cappor2702.aspx

 

Посланик Морнингстар: Цените на нашия газ са 20 на сто спрямо вашите цени на горивото заради добива на шистов газ у нас

11.02.2012, Събота 150, Хоризонт, БНР

– Посланик Морнингстар, преди време казахте в интервю, че проектът „Набуко“ изглежда все по-малко реалистичен. Все още ли мислите така?
– Това, което винаги сме казвали е, че проектът „Набуко“ с капацитет 31 милиарда кубически метра е нещо добро от стратегическа и политическа гледна точка, но той трябва да е надежден и от търговска. Става все по-очевидно, че такъв капацитет няма да е наличен за „Набуко“. Явно, че азърбайджэанският консорциум „Шах Дениз“ и компанията „Сокар“  са по-скоро решени той да започне като малък тръбопровод, а после, след като се намери по-голямо количество газ, което ще се случи и е просто въпрос на време, то тогава и тръбата да се разшири.
– Става обаче сложно с началната точка. Руският премиер Владимир Путин изкупи потенциалните количества гориво от Азербайджан. САЩ имат обтегнати отношения с Иран, Ирак е нестабилен, така че и тези начални точки засега отпадат. Откъде ще тръгне тръбата тогава?
– Газът ще дойде от Азербайджан от находището „Шах Дениз“, по крайбрежието на Азербайджан. Така че начална точка ще има, ще има и тръба, която ще тръгне от нея, тя вероятно ще бъде по-малка. Но ще бъде разширена, когато се намерят повече количества газ от Азербайджан и може би от други находища в началото на 2020-та година.
– Преди време казахте в интервю за руски вестник, че е възможно тръбопроводите „Южен поток“ и „Набуко“ да се съединят в България или Румъния. Все още ли смятате така?
–  Става дума за нещо преди няколко години. Тогава директорът на италианската енергийна компания ЕНИ Паоло Скарони предположи, че има начин да се съединят „Южен поток“ и „Набуко“. Аз му отговорих, че ако това може да се случи, хората трябва да го чуят. Но то бързо слезе от дневен ред и никога не се повтори. И повече изобщо не беше обсъждано.
– По време на срещите ви с президента Плевнелиев и с премиера Борисов говорихте за диверсификацията на доставките на газ. Тази диверсификация включва ли непременно добива на шистов газ?
– Това зависи от България. Знам, че тук хората са загрижени за околната среда. И това наистина е много важно. България е тази, която ще трябва да вземе решение за добива на такъв газ. Ние много искаме да работим с България така, че тя да реши окончателно дали рисковете могат да се овладеят. Смятам, че диверсификацията е нещо много важно. Шистовият газ би могъл да бъде една от възможностите за това.  Но това все пак е една от многото възможности.
– Как смятате да убедите България, че методологията за такъв добив е безопасна след това, което се случи в Еквадор, Пенсилвания, Калифорния и след като неотдавна френският президент Никола Саркози подписа документ за забрана на такъв добив във Франция?
– Да, имаше проблеми с околната среда. И тези проблеми  бяха взети под изключително сериозно внимание в Съединените щати. Нашият отдел по енергетика направи обстоен преглед на ситуацията, имаме и окончателен доклад на агенцията ни за закрила на околната среда, който ще бъде публикуван следващата година. Вярваме, че технологията е напреднала достатъчно, така че рисковете за околната среда да бъдат овладяни. Разбира се, ще видим какво се казва в окончателните доклади. Ние изобщо не пренебрегваме рисковете за околната среда. Това е въпрос на управление на технологиите, така че да сведем рисковете до приемливо ниво. Бонусите, ако стигнем  до там, са огромни. У нас, именно заради добива на шистов газ, цените на горивото ни са на около 20 на сто от тези на газа в България. Не мога да кажа, че добивът на шистов газ ще доведе до същия резултат в България. Но ако могат да се овладеят рисковете за околната среда, този въпрос трябва да се разгледа. България, както и всяка друга страна, трябва да знае с какво разполага и да вземе решение дали да добива газ или не.
– Преди време разговарях в френски експерт, който каза, че има само един метод за добив на шистов газ и той е много опасен…
– Това е мнение на един човек. Има много други експерти, които ще ви кажат, че трябва да видите специфичната ситуация, специфичната област, която ще бъде пробивана. Трябва да видите какво ще бъде направено от техническа гледна точка, колко пласта цимент има, например. Въпросът е сложен, наистина е важно всяка страна, не само България, а и Съединените щати или която и да било европейска страна, да направи рационално и научно изследване. И тогава да вземе решението, което да не бъде плод на емоции.
– А как гледате на другия вариант за енергийно производство като, например, проекта АЕЦ „Белене“?. Вече се чу за потенциален американски инвеститор в него…
–  България е тази, която трябва да вземе решение по ядрения въпрос. Ако България смята, че може да развива безопасни ядрени мощности, нека вземе и съответното решение за това. Американските компании могат да помогнат значително, ако страната ви вземе решение в полза на ядрената енергия.
– По време на срещите ви с президента и премиера говорихте за газовите връзки между България и съседните на нея страни. Наистина ли са толкова важни, като се има предвид, че така или иначе за всички началната точка е Русия?
– Тези връзки са изключително важни, защото за България е особено важно и от гледна точка на газта, и на ядреното гориво, да има диверсификация. Русия винаги ще бъде важен играч за България, това не подлежи на съмнение. Но за всяка страна е важно да има повече от един източник. Връзките между Турция и България могат да свържат България с Кавказ и Централна Азия, връзките с Гърция пък   да докарат до България втечнения газ, който идва от Северна Африка, от Румъния може да създаде обратен поток към България. Всички тези неща са много важни от гледна точка на диверсификацията.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Saturday150/economics/World/Pages/1102morningstar.aspx

Какво се крие зад визитата на Морнингстар в България

10.02.2012, Преди всички, Хоризонт, БНР

 

Пратеникът на Хилари Клинтън с поетичната фамилия „утринна звезда“ би трябвало да убеждава, а не да налага. При това със сияйна усмивка и доброжелателно, както подсказва името му. Така поне ни е представена визитата му. Цялата работа обаче е в това, че зад думата „убеждение“, изглежда, се крие нещо повече. По-точната дума е натиск. И това се подсказва от един друг факт и от още една очаквана совалка. Само преди ден се разбра, че България е погасила  част от дълга си по проекта „Бургас-Александруполис“, от който се оттегли, както и че скоро се очаква визита на директора на „Газпром“ у нас Алексей Милер. Наслагване на факти, което едва ли е обикновено съвпадение. Един ежедневник вече писа, че Морнингстар и Милер буквално ще се гонят у нас. Или по-точно ще гонят нещо съвсем конкретно, което би могло да се определи с думичките „влияние“ и „лостове за влияние“.
Посланик Морнингстар отдавна твърди, че проектът „Набуко“, явяващ се алтернативен на руския „Южен поток“, става все по-малко реалистичен.  Светът  в момента е доста по-различен от този, който беше, при създаването и подписването на алтернативния проект за руски газ. Премиерът на Русия Владимир Путин предвидливо сключи сделка за наличните количества гориво от Азърбайджан, който се спрягаше за една от началните точки за „Набуко“ и така парира първата възможност за проекта. Бурята между Иран и Сащ отхвърля и възможността персите да снабдяват тръбата с петрол, поне на този етап. Съседен Ирак е доста  нестабилен, съответно и ненадежден като доставчик на гориво. За капак Германия дава знак, че иска да се оттегли от проекта.
Явно е в ход дълбока трансформация в глобален мащаб – на света като цяло и на енергийните проекти като изключително важна част от него. Путин, отново като изпреварващ ход, вече разреши строежа на „Южен поток“. На американците остава да търсят свой контра вариант за енергийно влияние там, където руснаците вече са го подсигурили. И засега единият от тях е шистовият газ, вторият – АЕЦ „Белене“.
Твърде важни, за да изглежда посещението на Морнингстар само визита за убеждаване.