Архив за януари, 2013

30
Ян
13

Жан Катрьомер: Методите на ръководство на Сандолова напомнят методите на разпит на политическите комисари на Сталин


30.01.2013, Преди всички, Хоризонт, БНР

Жан КатремерM3361S-3034

Жан Катрьомер е журналистът от вестник „Либерасион“, написал разобличителната статия срещу представителката на България в Сметната палата на ЕС Надежда Сандолова, публикувана във вчерашното му издание.

Обвиненията против нея са, че в продължение на много години е подлагала на служебен терор трима членове на нейния кабинет. Начинът, по който правела това – издишвала тютюнев дим в лицето на свой служител астматик, наричала секретарката си „Сонче – Слонче“  и й подарявала дрехи с няколко размера по-малки, за да подчертае пълнотата й, хвалела се, че в България имала куп оръжия, с които можела да убие от 10 метра разстояние, ограничавала обедната почивка до 20 минути, не пускала служител до тоалетна без да бъде придружен от асистента й Васил Петков.

– Първият ми въпрос към автора на статията – има ли вече съдебно решение по този случай или тепърва започва делото?
– През декември 2012 година Сметната палата отказа да изпрати г-жа Сандолова пред Съда на Европейските общности, за да бъде или уволнена, или лишена от правото си на пенсия, тъй като нейните пълномощия вече са били прекратени. Това обаче не попречи на трите жертви на психически тормоз да продължат делото си пред Европейския съд, както и пред Националния на Люксембург. Може да има процес, само че пред съда на Люксембург, не в Съда на Европейските общности.
– Бихте ли разказали повече за вашето разследване по този случай?
– Сметната палата реши през декември 2012-та година, че никой няма да прояви интерес към този случай. Защо тя поиска да погребе този случай? Несъмнено, за да защити себе си, защото не би искала да се покаже в пълната си светлина, това сигурно би създало скандал около нея. Освен това аз смятам, че членовете й, се прикриват един друг – много от тях се боят, че могат да попаднат под ударите на същото преследване. Нещо като мафия – всеки прикрива другия. Аз научих за тази история съвсем случайно – проблемът с психическия тормоз не се установява лесно. Това са подхвърлени думи на работа, забележки, на пръв поглед дребни неща, но хората могат да приключат с антидепресанти,  дори и в психиатрия. Това, което улесни разследването ми,че в кабинета на г-жа Сандолова имаше 5 души, трима от които тя доведе до психиатър – един мъж и две жени. По принцип психическият тормоз засяга един човек. И е изключителен фактът, че трима от общо петима души, стигнаха до там.
– Вие разговаряхте ли с някой от тях?
– Срещнах се и с тримата жалбоподатели. Изключително е впечатляващо да се видят трима души, буквално унищожени от г-жа Сандолова. Нейните методи на ръководство напомнят методите на разпит на политическите комисари на Сталин. Това е човек, който действа изключително брутално, способен да създаде климат на постоянна несигурност в своя антураж. Докладите на двама разследващи съдии от Европейския съд са абсолютно убийствени и ужасяващи. Никога не съм виждал такъв списък с методи на психически тормоз, прилагани всеки ден, а това е продължило 4 години. И през тези 4 години тя е успяла да скрие това, което е ставало в кабинета й.
Кое, според вас, е карало тези хора да мълчат толкова време? Говорите за сталински методи, но нали това става в Европейския съюз?
– Проблемът при психическия тормоз е, че много често хората, които са подложени на него, не искат да вярват на това, което им се случва.  Нужно им е много време, за да осъзнаят, че са жертви на тормоз, на опитите на някой да ви унищожава системно на работата ви. В европейските институции има цели правилници, насочени към борбата със сексуалния и психически тормоз. Изработен е модел на поведение, който да се спазва към подчинените. Така че г-жа Сандолова първо трябваше да прочете тях, за да не подлага на подобно нещо подчинените си. И може би, когато те са осъзнали на какво са подложени – доста късно, впрочем, са решили да внесат жалба – между 2010 и 2011 година. Нужни са им били три години, за да осъзнаят това.
– Опитахте ли се да разговаряте с г-жа Сандолова?
– Не, защото тя се върна в България. И тъй като в Сметната палата нямаха координатите й в България, аз стигнах до протоколите – тя е била изслушана от двама разследващи съдии, при това доста дълго. Ако трябва да обобщя това, което тя е казала: „Нищо не съм направила, не съм виновна в нищо, това е моят характер, аз се ядосвам лесно, нищо не е ставало в кабинета ми“.  Очевидно съдиите не са й повярвяли. Така че интересът ми към нея беше сведен почти до нула, при положение, че трябваше да чуя как тя нищо не е направила.
– Как преценявате шансовете на такъв процес като сам казахте, че тези неща трудно се доказват?
– Психическият тормоз се доказва трудно, като изключим случая, при който на него са били подложени трима души. При положение, че има толкова много свидетели, двама съдии, направили два доклада, чието заключение е, че такъв тормоз е имало, както и няколко психиатрични доклада, стигащи до заключението, че тези хора показват всички признаци на пост травматичен стрес вследствие на тормоз на работното място, трудно мога да си представя съдия да сметне, че тормоз не е имало. Доказателствата са толкова много, че тя трудно би могла да се измъкне от процеса. И тук има доста интересен момент – част от разследващите са сметнали, че тя трябва да бъде съдена и са гласували за това. С някои от тях говорих и те ми казаха, че това е най-скандалната афера, която са имали в професионален план. Както и че решението на съда да не води дело е скандално.
Какво решение на съда, според вас, може да се очаква в случая?
– Ако г-жа Сандолова застане пред съда на Люксембург единственото, което рискува, е да бъде осъдена да плати обезщетение, най-много до условна присъда. Освен, ако, след като процесът стане публичен, Сметната палата не реши да заведе дело в Европейския съд, където тя може да загуби правото си на пенсия. Може би знаете, че пенсиите на членовете на европейската Сметна палата са изключително щедри, както и заплатите на членовете й.
– Тук се подчертава съвпадението между публикуването на вашата статия и визитата на президента Плевнелиев в Париж. Наближават и избори, говори се, че г-жа Сандалова ще участва в тях като член на нова партия с дясна ориентация…
– Ще ви кажа нещо – това е пълно съвпадение. Моята статия беше заложена миналата седмица, аз пък вчера бях в Елисейския дворец, за да разговарям с приближен на Франсоа Оланд и открих, че българският президент също е там. Това е абсолютно съвпадение. От друга страна, ако г-жа Сандолова наистина ще ръководи партия, то този факт е тревожен. Смятам, че избирателите трябва да бъдат държани в течение на нейното поведение, а българските граждани да знаят, че това поведение в Европа през 21-ви век просто е недопустимо Г-жа Сандолова знаеше, че работи в европейска мултикултурна среда, където нормите са много високи и не може да се държи както може би са се държали в България през 80-те години. Фактът, че тя е отказала да се адаптира и е продължила да се държи по същия начин, е изключително тревожен и българските избиратели трябва да си дадат сметка дали да гласуват за нея и новата й партия. Трябва да ви кажа, че българските представители в евроинституциите имат добра репутация. Досега не е имало скандали с тях. Този случай е първият и това не е добре за имиджа на България.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Bulgaria/Pages/3001piskova.aspx

 

21
Ян
13

Пълната версия на интервюто с Ясен Ведрин по „Хоризонт“


 

Това е пълната версия на интервюто, което поетът Стефан Главчев, който се подписва като Ясен Ведрин, даде за програма „Хоризонт“ по повод стихотворението си „България в думи“.

Клипът е дело на Илиана Цировска.

16
Ян
13

Стефан Главчев: Всеки може да прибави още глаголи в новото безглаголно стихотворение


16.01.2013 г., 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Поетът Стефан Главчев, който написа безглаголно стихотворение, осмиващо начина, по който се управлява държавата, заяви, че иска всички да станат съучастници в неговия стих и всеки сам да прибави глаголите, които липсват.

Стихотворението, озаглавено „България в думи“, намери широк отзвук в социалните мрежи. В интервю  за „Хоризонт“ Главчев, подписващ се като Ясен Ведрин, нарече стиховете си протест на своята съвест.

Цялото интервю можете да чуете тук:

http://www.4shared.com/mp3/zycPAsX1/1601_-_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2.html

А тук можете да прочетете цялото стихотворение:

http://bnr.bg/sites/horizont/Society/Bulgaria/Pages/0116_stihotvorenie.aspx

 

 

 

 

04
Ян
13

Драма през моя поглед


Снимка02202012-12-31 11.15.50 2012-12-31 11.25.53 2012-12-31 11.29.17 2012-12-31 11.33.06 2012-12-31 11.47.53 2013-01-01 13.12.06 2013-01-01 13.13.13 2013-01-01 13.22.32 2013-01-01 13.44.03 2013-01-01 13.57.07 Снимка0200

03.01.2013 г., 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Новините, които ни заливат от миналата година, настойчиво създават образ на Гърция на безнадежден удавник. За да разберем дали е така, се запътихме в една от по-неразвитите й части – град Драма.  Избрахме и повратен момент –  Нова година.

„ Криза има и тя се усеща по туристическия поток”, казва Апостолос Теодоридис от Националната туристическа асоциация към префектурата на Драма:

Туристите през 2010 година бяха между 14 и 15 хиляди. Сега през 2012-та година, те са около 7 хиляди, а това е около 50 на сто по-малко”.

  Апостолос Теодоридис казва още, че българите са едни от редовните посетители на градчето. Особено през празниците:

„Всеки уикенд има два-три автобуса по време на коледните празници, които идват от България. Иначе и през цялата година също идват много българи. И това ни прави щастливи.. Има взаимно изгодна търговия. Ние идваме в България, правим покупки, посещаваме туристически забележителности, а от другата страна, българите правят същото – те идват тук. Така че създаваме този икономически цикъл – ние даваме пари на България и България ни дава пари чрез туризма.

Та…да си дойдем на думата. Казваме, че Гърция е в криза. В същото време ресторантите бяха препълнени на Нова година и на първи януари. Освен това, вече осма година Драма създава коледния проект „Онируполи”, в превод „Градът на мечтите“. Тези мечти придобиват видим облик в центъра на града от 6 декември до 5 януари вече 7-ма поредна година. Тук има място за хора и с пълен, и с празен джоб. Ако годината ви е била не особено добра, можете да си позволите безплатно да нарисувате лицето си, да си извадите паспорт, че сте били в това градче, да се снимате до дядо Коледа, който ще ви подари нещо мъничко, но от сърце, да замесите сладки, които да си опечете сами, да кажете нещо по местното радио, което ще чуе цял град. В тази част е включено и влакче, с което можете да обиколите цялото градче. И този град на мечтите привлича и мечтатели от цяла Гърция:

Много хора дойдоха през 2012 година в ОнирУпули и то от цяла Гърция – от Крит, Корфу, Левкада, Родос, Атина.,

казва Апостолос.Теодоридис

Домакините са се погрижили за градчето си доста преди кризата – има археологически музей с всякакви находки от най-древни епохи до градския парк, където в естествените минерални извори плуват птици от различни екзотични видове. Дотолкова са свикнали с хората, че излизайки извън водата, буквално вървят след тях в очакване на нещо за хапване. Не личи да изпитват страх и явно, че хората не им дават такъв повод.

Параскевас Акривас или просто Парис е живял и работил в България доста време. Бил е илюзионист и е изкарвал хляба си в столичния хотел Ню Отани. Попитах го как вижда кризата и ето какво ми отговори той:

 Тук, в Гърция, сега имаме криза. Ама то и в България има криза – гледам хора, които познавах, преди 10-15 години живееха много по-добре. Ама то сега още по-лошо. Не знам, не знам какво да кажа. Сега нямат нищо тези домакини в къщата си, много им е трудно. И тук има криза, ама в България има повече,
казва Параскевас.

Василис Каляс има спиртоварна в селцето Кали Вриси на около 20-ина километра от границата с България.  Казва, че данъчните власти строго контролират варенето на ракия.  „Позволено ни е да правим ципуро само два месеца в годината – от 31 октомври до 31-ви декември”, казва Василис Каляс. Когато това време изтече, те идват и поставят пломба около казаните. Ако обаче има повече клиенти, Каляс може да напише молба за удължаване на този срок. Тогава,  ако решението на властите е положително, те идват и вдигат пломбата за разрешения допълнителен период. А как му влияе кризата? Получавам категоричен отговор:

Производството на ципуро не е засегнато от кризата.

Ще завърша с думите на Василис Каляс към българите:

Добър ден, да сте живи и здрави. Всеки ден имаме ципуро. Който се разхожда, нека да дойде да го опита.




Ангелина Пискова

Top Rated

януари 2013
M T W T F S S
« Ноем   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Категории