Архив за юли, 2012

23
Юли
12

Руската правозащитничка Оксана Челишева: Путин се опитва да циментира и останалите мънички дупчици, от които човек би могъл да изпищи


23.07.2012, Преди всички, Хоризонт, БНР

Тук публикувам пълната версия на интервюто, което бе съкратено по „Хоризонт“ заради обема му и липса на време /не по други причини/

– Оксана, как ще коментирате закона за финансирането на неправителствените организации от чужбина, под който президентът Владимир Путин сложи подписа си?
– Самото решение закона да се измени така, че да се подсили натискът и да се възпрепятства дейността на неправителствените организации е показател за изключително голям страх и паника сред нашето правителство. Ситуацията в Русия започна да се влошава много рязко буквално от момента на иногурацията на Владимир Путин. Човекът, който по съвсем нелегитимен начин се оказа на президентския стол за трети мандат, разбира прекрасно, че е загубил в основата подкрепата на руското общество. Събитията, развили се веднага след тези нечестни избори за Държавна Дума, както и фактът, че по улиците излязоха съвсем неочаквано стотици хиляди хора, които преди това си стояха вкъщи и се оплакваха на масата, направи доста силно впечатление на кабинета и лично на Путин. Сега цялата тази серия от закони и поправки на редица закони показва, че те се опитват да циментират дори и останалите мънички дупчици, от които човек би могъл да изпищи или да помаха с ръка.
– Нека обаче кажем, че Путин има и подкрепа от доста руснаци, а съпротивата срещу него все още не е толкова силна….
– Знаете ли, тази тезата, че Путин е много обичан, слушам от 1999 година. И всеки път всички действия и всяка обоснована критика срещу Путин и като премиер, и като президент, винаги се натъква на тази стена – виждате ли, по-голямата част от руснаците обожавали Владимир Владимирович. А къде точно вие видяхте това болшинство? Дори за да се организират тези 70 процента гласоподаватели се наложи една неудържима фалшификация на избирателните бюлетини. Стигна се дори до този анекдотичен епизод, при който в Чечения до такава степен се стараеха да наберат 100 процента от гласовете, че взеха и 2 процента отгоре. Сам по себе си той е достатъчно красноречив. Затова да говори, че Владимир Путин е обичан, може само този, който ужасно много вярва, че руският народ ще продължи да мълчи.
 – Как тогава си обяснявате факта, че хората не излизат така масово на улиците?
– Вече казах, че акциите на няколко стотин хиляди души, които станаха съвсем неочаквано през декември и май след изборите за държавна дума и за президент, както и след забележителната иногурация на Владимир Владимирович, показват, че хората далеч не са безмълвни. Именно заради това  след 6 май започна доста силна репресия по отношение на потенциалните протести. Събитията от последната половин година показват, че въпреки репресиите, все повече и повече хора започват да говорят свободно въпреки че  ги задушават. Вероятно сте в течение, че освен тези закони за агентите зад граница са приети и поправки в законодателството за уличните действия, според които глобите за неразрешените шествия стигат до 3 хиляди евро, а заявители на такива действия не могат да бъдат хора, които са осъждани за административни нарушения при провеждането на обществени мероприятия. Целият огромен спектър от проблеми, от които боледува Русия, могат да се обсъждат единствено чрез протестните движения или улични акции, защото имаме голям проблем с медиите. Ако те не са съвсем под ботуша на Кремъл, все пак трябва да оцеляват и съответно да филтрират темите, по които може да се пише и които няма да облеят с проблеми изданията и работещите в тях журналисти. Затова единственият начин за руснаците да кажат нещо и да бъдат чути по някакъв начин е улицата. И сега се опитват да затворят този последен отдушник. Нашата забележителна Държавна Дума поработи много активно през юни за ускореното приемане на три четения на такива законопроекти. За септември оставиха подобен, не по-малко пикантен закон – за въвеждането на термина «чуждестранен агент» в медиите. Освен това се готви и закон за доброволчеството. Хора, които спасяваха жителите на Крим по време на наводненията, сега се опитват да ги поставят под контрол и да ги вкарат под изключително неефективния държавен модел под вертикала над властта. Според него, ако човек иска да отиде някъде да изпълнява доброволческа дейност, да спасява или да помага на някого, трябва да сключи юридически договор с регистрирана организация. Което свежда до нула целият смисъл на доброволчеството.
– Бихте ли ни разказали защо живеете и работите във Финландия, а не в Русия?
– През 2008-ма година аз бях принудена да остана във Финландия, въпреки че изобщо не бях планирала нещата така. Пристигнах през март след участие в два фестивала на документалното кино в Прага и в Женева. Участвах в тях в продължение на 3 дни по административна линия, тъй като организацията, която представлявах – «Общество за руско-чеченска дружба», след като беше забранена в Русия през 2007-ма година, беше регистрирана като юридическо лице във Финландия
 – А сега можете ли да се върнете свободно в Русия?
– Сега е още по-невъзможно. Ако си бях стояла тихичко, не бях писала и работила, не се стараех да помагам на приятелите и колегите ми в Русия, може би по някое време щяха да забравят за мен. Но тъй като работя доста активно, не падам от полезрението на руските власти дори и когато съм във Финландия. Случи се така, че при много странни обстоятелства ми беше откраднат руският паспорт. Това стана в Италия, през първия ден от пристигането ми там. Отидох на международен фестивал по журналистика, където заедно с колега от «Комерсант» Олег Кашин трябваше да говорим за Русия. На 12 април ме помолиха пътьом да се отбия на едно мероприятие по повод международния ден на космонавтиката. То беше в сградата на Миланската обсерватория и както се разбра по-късно, е било организирано със съдействието на руското консулство. Имаше доста хора, паспортът ми беше в малка чанта с малка закопчалка, а тя беше в голяма чанта с много неща вътре, в т.ч. и пари, които бяха отгоре и се виждаха много добре. Обаче ми позвъниха от „Амнести интернешънъл“, излязох да отговоря на редица въпроси за политическите затворници в Русия и после се върнах в залата. Разговорът беше на руски език, около мен имаше хора и както по-късно се разбра, една от тях беше жена от руското консулство.   И при връщането си в залата допуснах много сериозна грешка. Аз бях до такава степен трогната от разказа на един истински руски космонавт, че реших да взема автограф от него и за три минути оставих чантичката си без надзор. И в рамките на тези три минути от нея изчезна паспортът. Само паспортът, нищо друго – парите си бяха там. Разбира се, веднага се обърнах към италианската полиция, обадих се в руското посолство в Рим, но не получих никакъв отговор. За положението си съобщих и във външното министерство на Финландия, която се оказа и страната на новото ми местожителство. Финландия и външното министерство на страната просто ме евакуираха от Италия. Ако финландците се бяха оказали не дотам гостоприемни и отговорни към гостите си, щяха да ме изпратят в Русия без документи.
 – И колко време живеете във Финландия?
– Живея във Финландия от 2008-ма година, вече 4 години. Веднага щом пристигнах там се обърнах към руското консулство с искане за нов паспорт. Те ми отказаха устно издаването на нов паспорт, като в същото време ултимативно ми поставиха условие да се върна в Русия. Въпреки многобройните ми опити да получа писмен отговор  с официалния отказ  резултат няма.
– Вие сте били заместник-председател на руско-чеченското дружество за приятелство, което сега е забранено в Русия. С какви мотиви?
– Нашата дейност беше забранена в Русия през 2007-ма година като екстремистка. Всичко започна през 2005-та година с углавното дело срещу нашия председател Станислав Дмитриевски, който беше и главен редактор на месечното издание „Правозащита“. От 2000-та година то излиза като обзорно издание за събитията в Кавказ. Първо делото започна срещу него и през 2006-та година той беше признат за виновен в предизвикване на национален и социален раздор. В качеството си на отделна социална група, срещу която Дмитриевски е предизвиквал раздор, беше отделен самият президент. Това е, така да се каже, ноу-хау на социологията – руският президент като отделна социална група. Според закона за противодействие на екстремизма, ние като организация трябваше в 5-дневен срок да осъдим действията на лицето, признато за екстремист със съдебното решение, да го осъдим публично и да кажем, че не споделяме неговите възгледи. Ние отказахме да го направим, съзнателно нарушихме закона, защото не приемаме подобно осъждане на нашия приятел и колега, който никога не е бил екстремист и е правил всичко възможно да се установи траен, а не фиктивен мир на Северен Кавказ, какъвто е сега. След това с постановление на Върховния съд през януари 2007-ма година бяхме забранени, като това обстоятелство беше посочено и като единствен мотив за забраната ни – нашият отказ да се откажем от Дмитриевский публично. Според съда, по този начин сме признали, че споделяме екстремистките му възгледи. Делото сега е в Съда за човешките права в Страсбург.
 – Да завършим с това, че все пак много хора смятат като основна заслуга на Путин мира в Чечения…
– Аз не споделям тази гледна точка. Буквално днес от тази т.нар. мирна Чечения и тази мирна Ингушетия бе съобщено за нападение на колона и убити двама военни. На практика насилието там не е спирало, в т.ч. и срещу мирните жители. Нашите колеги от комитета в Нижний Новгород, който разследват упражняваното насилие от правоохранителните органи и довеждат делата до съда, в момента водят 48 дела за мъчения. Част от тях са за действия след 2009-та година от лица, които са в непосредствена близост до Рамзан Кадиров.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/World/Pages/2307chel.aspx

05
Юли
12

Ксения Ляпина: Не изключвам предсрочни президентски избори в Украйна


 

 

Ксения Ляпина е депутат в украинската Рада от опозиционната фракция „Наша Украйна“. От вчера, заедно с няколко журналисти и граждани, е обявила гладна стачка заради приемането на новия закон за езика в Украйна.

05.07.2012 г., Преди всички, Хоризонт, БНР

 

– Ксения Михайловна, както разбирам, вие сте обявили гладна стачка заради приетия в Украйна нов закон за езика. Защо се решихте на тази крайна стъпка?
– Работата е там, че вчера беше приет закон, който би трябвало да подкрепя регионалните езици, както се предвижда в европейската харта. Само че в украинския си вид той беше приет така, че езиците на малцинствата няма да намерят подкрепа в негово лице. За сметка на това руският, като втори официален в едната половина на Украйна, за съжаление де факто ще стане такъв, въпреки че в конституцията на Украйна де юре единствен официален остава украинският. И така се създава много опасна ситуация, която може да доведе до разкол на страната. Не е тайна, че Русия има имперски амбиции, а Путин озвучи и своето така наречено виждане за руския свят, което първо се свежда до рускоезичното пространство. И не става дума толкова за езика – езикът е само едно от средствата. Тук влизат и особеностите на религията, както и морално-етичните норми. С други думи, това е опит да се създаде друга нация в рамките на украинската. Несъмнено това е опасно за Украйна и винаги се е разглеждало като агресивно отношение. Ние не можехме спокойно да гледаме нещо, което заплашва да доведе Украйна до разкол. Трябваше да предприемем резки действия и доста спонтанно се решихме на гладна стачка.
– Агенциите обаче съобщават, че този закон не се отнася само за руския език, а и до всички малцинствени като татарския, унгарския, румънския…
– Точно в това се състои неговата йезуитска същност. На пръв поглед той е написан като универсален. Вътре има такава норма като регион. Какво точно обаче е регион не се казва – дали това е село или пък цяла област. Според украинското разбиране регион означава област – тоест, казваме автономна република Крим или област. А те в Украйна са 24. И там пише, че хората, които говорят на този език като на родния, трябва да имат 10 на сто. Нека ви кажа, че нито един език на националните малцинства – нито румънският, нито унгарският или който и да било, не събира тези 10 процента. Единствено руският и то само в източните региони набира толкова.
– Бихте ли казали повече за ситуацията в Украйна в момента?
– Приемането на този закон, както вече казах, беше направено с големи нарушения на реда. Той беше гласуван в рамките на 20 секунди. Изцяло бяха нарушени конституционните права на депутатите, които внесоха предложения към закона. Те изобщо не бяха разгледани в съответствие с конституцията и реда. И това стана съвсем неочаквано. Когато гражданите на Украйна, за които държавността и независимостта на страната е наистина ценност, разбраха какво се случва, просто не остана друг вариант, освен да действат. Затова и в Лвов, Харков, Севастопол и в редица други градове, някои от които се смятат за проруски, протестиращите срещу този закон излязоха на палатки. Това направиха най-вече младежи, а много от по-възрастното поколение тръгна към Киев. Освен това много киевчани се събират на протест тук, където обявихме гладна стачка. Нашата акция се превърна в катализатор на недоволството от действията на управляващите.
– Смятате ли, че ще се стигне до извънредни парламентарни избори и дори по-лошо – до гражданска война, след като границата между западна и източна Украйна се задълбочава?
– Извънредни избори за Върховен съвет не може да има, защото те по план трябва да се проведат през октомври. А според конституцията половин година преди провеждането им не може да има извънредни. Въпросът е преди всичко дали народното вълнение ще продължи. Ако това се случи, може да се стигне до извънредни президентски избори. Юридически това е сложно, но на практика, при желанието на гражданите, това остава най-желаният вариант. По повод възможността за гражданска война – това е доста силно. За съжаление обаче са възможни процеси на федерализация – в началото в по-мек вид, а по-нататък и в по-сериозен, ако този езиков закон влезе в сила.
– Смятате ли, че на България й е провървяло през последните 20 години като сравнявате случващото се у нас и у вас?
– На България очевидно е провървяло, тъй като не се опитват да я включат в руския свят чрез имперските амбиции на Русия. А това наистина е много. На втори план на България е провървяло особено заради това, че тя е в ЕС и това нейно положение не подлежи на дискусии, в т.ч. и в обществото. Има консолидация сред българите около тяхното позициониране в световен план. А това е много предвид проблемите, които изникват пред Украйна.
– В ход е руският газов проект „Южен поток“, който ще преминава през България. Вие гледате ли на тези проекти като на опит за такива амбиции от страна на Русия?
– Знаем. Това са имперски амбиции, но те не се вместват до такава степен върху идеологическите позиции на руснаците. Руските амбиции чрез газа се разпространяват както върху България, даже и върху Германия. Но вие дори не можете да си представите на какъв натиск е подложена Украйна. Върху нея има не само газов натиск, а и от идеологиите на руския свят, когато се опитват да ни преустроят в друга националност. У нас има много руски телевизионни канали, много руска преса, а те се следят от украинците и така се влияе върху тяхното мнение.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Politics/World/Pages/0507Ukraina.aspx




Ангелина Пискова

Top Rated

юли 2012
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Категории