Архив за декември, 2011

29
Дек
11

Политици на среща във Варшава: Трябва да променим моделите на управление


  Финансова криза в Европа, арабска пролет в Африка, протести в Русия. С две думи, светът навлиза в 2012 година в незавидно здравословно състояние. Нещо повече – икономическата експанзия на Китай в Европа и САЩ е на път да изтика европейската икономика в ъгъла. Тази, която след Втората световна война, обедини големите икономики на две враждуващи страни като Германия и Франция и донесе просперитет на континента, днес очевидно не можа да погълне огромната хапка от разширяването на общността и на еврозоната. Защо? Опираме до познатите морални категории.

Лех Валенса, историческа фигура за Полша по време на нейния преход към демокрация и Нобелов лауреат за мир през 1983 година:

Каква трябва да бъде икономическата система, която да обслужва както Европейския съюз, така и глобализирания свят утре? Със сигурност това не може да е днешната капиталистическа система. Икономиката, основана на световния пазар, е необходима, частната собственост ще остане, но ние категорично не можем да оставим да продължат да властват подобна несправедливост и нечестност.

Категориите „несправедливост” и „нечестност” остават основополагащи и в глобализирания свят, където се очаква нещата да се напаснат по естествен път. Поне засега. Европа отдавна е обвинявана в двойна игра спрямо държавите с авторитарни режими. Ширин Ебади, Нобелов лауреат за мир през 2003 г изрече това на висок глас:

Призовавам те Европейския съюз, моля те, не поддържай търговски връзки и не прави срамни търговски сделки с недемократичните страни, защото това само помага на зловещите режими допълнително да потискат народите си.

Че компании от Европейския съюз търгуват с диктатори и така подсилват позициите им, е ясно дори и на тези, които управляват общността. Андрис Пиебалгс, европейски комисар по въпросите на развитието, в ексклузивно интервю за „Хоризонт”:

Това, което можем да направим, е да доставим необходимото, за да се развиват тези страни към демокрация, да спазват човешките права и растежа, който е в интерес на хората.

Но така или иначе, ако една част от организма боледува трайно, това няма как да не засегне цялото тяло. Така е и със ставащото в света. Джон-Патрик Нгои, директор на комисията по правосъдие, развитие и мир в Нигерия:

Изключените трябва да бъдат отново ангажирани в процесите. Тези, които изключват, не трябва да са единствените, които да вземат решения. Клубовете не трябва да ръководят. Г20 е клуб. Г8 е клуб. Ако ние в Африка умираме, просто правим това малко преди вас. Вие ще ни последвате.

Оптимистичната нотка оставям за финал. Тя е от ексклузивното интервю за „Хоризонт” на бившия президент на Киргизстан Роза Отунбаева по повод събитията в Европа и Африка

….:

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/Politic/Pages/2712piskova.aspx

22
Дек
11

Роза Отунбаева: Доказахме на партньорите си, че сами си режем пъпната връв


22.12.2012 г., 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Роза Отунбаева е бивш президент на Киргизстан и първата жена на този пост в страната.

Тук представям цялото интервю с нея, в т.ч. и частта, която съкратих, заради изисквания за краткост.

–         Госпожо Отунбаева, нека започнем от събитията в Русия. Като президент на бивша съветска република как оценявате протестите в Русия и последвалия пропрезидентски митинг?

–         Моята страна Киргизстан неведнъж е преминавала през демонстрации и митинги. Над нас злорадстваха, говореха доста рязко за нас, дори на моменти издевателстваха над нас, казваха: „Виждате ли, в Киргизстан всеки ден има митинги, всеки ден има демонстрации”, противопоставянето между властта и опозицията беше доста силно. През 2005 година преживяхме, както ние я наричаме, „революцията на лалетата”, на 7 април 2010 година пък народът въстана срещу семейния кланов модел на управление. Нашият народ не търпеше нито несправедливостите, нито двойните стандарти. Всички говореха за демократизация, за всякакви високо морални неща, а на практика правеха точно обратното. През 2005 година събитията бяха в резултат от изключително несправедливите парламентарни избори. Тогавашният президент Аскар Акаев вкара в парламента и двете си деца. А ние не познавахме такова нещо. Бяхме преминали през прокълнатите комунистически времена, но никога не ни се беше случвало властта да се превръща в семейна и това беше нетърпимо. Обстановката се взриви до такава степен, че всички се събраха и обградиха Белия дом и тогавашният президент беше принуден да избяга с цялото си семейство. Протестът беше доста емоционален, имаше много спекулации, а властта участваше в това.  Така че като ме питате за събитията в Русия, бих казала, че и тя не избегна тази световна тенденция – протестите срещу несправедливостта. Докато летях за Варшава, прочетох почти всички руски вестници и разбрах – не можеш да скриеш истината.

–         Споделяте ли мнението, че това, което се случи и при вас, и при нас, и което става сега в Египет, Либия, а и в Русия, е част от голям сценарий? 

–         Ние преминахме през всичко това.  И когато през 2005-та година у нас събитията се случиха след тези в Украйна и Грузия, въпреки красивото название „революция на лалетата”, се появиха и доста опорочаващи ни определения, превърнахме се в страшилище за всички около нас – „нима искате такъв живот,  плебсът да се вдигне? Виждате ли какви разрушения, мародерства..”  После, когато това се случи в цяла Европа разбраха, че ни клеймят твърде несправедливо, както и че това може да се случи и на най-развитата европейска  страна или пък на Америка, както става сега. Та нас се опитваха да ни залеят със смола и да  нахвърлят всичко възможно върху нея. Главният им аргумент беше, че всичко това се финансира от Запада, изобщо всичките дяволи се бяха събрали да правят черна магия. И тъй като приемахме всичко това твърде сериозно, отчаяно питахме: „Господи, може ли някой отвън да вдигне всички тези хора така?”. Да, в процеса на установяване на демокрацията неправителствени западни организации подкрепяха някои медии, някои неправителствени организации, подпомагаха и възстановяването на политически партии. Но да се твърди, че те са вдигнали тази буря между 2005 и 2010 година? Всъщност, ние не обръщахме внимание на това, смятахме, че това са наши процеси, ние сме отговорни за тях, ние ги преживяваме и това си е наша история. Всичките тези тълкувания не ни засягаха.

–         Доколкото си спомням, при опита на Киргизстан да разнообрази доставчиците си на гориво, цената на газа е скочила с 400 процента. Смятате ли, че руснаците използват горивото като оръжие за влияние на територии и налагане на свое влияние?

–         Ще ви кажа, че като цяло ние сме много зависима страна. Намираме се в самото сърце на Азия, много далеч от водните пространства. Близо до нас е китайският град Урумчи, който се смята за една от най-далечните точки в света от океаните и водата. Ние сме на около 2 часа полет от Урумчи. Граничим с 4 страни – Китай, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан. Като брой население сме 5 милиона. Нефтът и газът са недостатъчни или може би не са открити и не се разработват. Имаме обаче доста други минерали. Не сме просто страна на картофите, богати сме на полезни изкопаеми. Преходът ни към пазарна икономика обаче се оказа труден. През последните 20 години, след разпада на СССР ние живяхме бедно, защото така беше направена и икономиката. Ние бяхме монтирани в съветската икономика, изпълнявахме отделни функции и когато изведнъж бяхме оставени да плуваме сами, се оказахме в голям дефицит на газ и на горящи смазочни материали. Когато започнахме да изграждаме свой пазар всичко, което произвеждахме, първо отиваше в Казахстан. А той започна да се развива много бързо – тази страна е с нефтени залежи, а Бишкек и Алма Ата са на 3 часа път с кола.  И мегаполисът Алма Ата поемаше всички стоки, които произвеждахме. Превърнахме се в транзитна страна, народът ни добре се ориентира към пазарите. До нас имаше два доста големи пазара – Китай, чиито стоки ние превозвахме към Русия и Казахстан. Така че на въпроса ви отговарям така – да, имахме голяма нужда от горивно-смазочни материали и това нерядко се използваше, за да бъдем управлявани.

–         И все пак, смятате ли, че руснаците използват газа за налагане на влияние?

–         Не бих могла да кажа точно това, руснаците са наши стратегически партньори. И по време на събитията у нас и през 2005-та, и през 2010 година, именно руснаците ни оказаха голяма помощ, в т.ч. и хуманитарна. През 2010 г. в южната ни част избухнаха междуетнически сблъсъци между киргизи и узбеки, 3 дни град Ош гореше, не бях готови за такова противопоставяне, нямахме и специални средства, които се използват в такива случаи. Тогава аз от името на временното правителство се обърнах именно към Русия с молба за помощ да вкарат у нас омиротворителни войски, защото сами не можехме да се справим. Те не вкараха войски, ние сами се справихме, народът спря след 3 дни, дадохме доста жертви, имахме и доста материални загуби – много неща изгоряха. И точно тогава, когато можеше да започне хуманитарна катастрофа, получихме помощ от всичките ни съседи, в т.ч. и от Русия и то немалка. Не съм човек, който ще казва неща като: „Така й се пада на Русия” или „Русия я използват”. Е, когато станаха събитията през 2010 година нито Русия, нито Казахстан искаха нещата у нас да се променят откъм държавно управление. И двете страни назначиха специални представители, често идваха да наблюдават това, което става в Киргизстан и виждаха, че подготвяме конституционна реформа за промяна към парламентарна република. И бяха в ужас. Медведев го каза открито: „Парламентарно управление означава катастрофа”.  И се опитваха да ни отрезвят и спрат. Когато обаче проведохме референдум за конституционна реформа, хората ни подкрепиха. И така, от президентската форма на управление, която вървеше към абсолютизъм, рязко преминахме към парламентарна. И през 2005-та, и през 2010-та година доказахме на партньорите си, че сами си режем пъпната връв. Сами избираме съдбата си и никой не може да ни манипулира.

–         – Как виждате светът  в момента? Май картината не е много оптимистична – кризата от една страна, бунтовете от друга…  

–         Да, наистина, доста тревожно върви финансовата криза в такъв ключов регион като Европа. В новините по Евронюз виждаме как в последните 2-3 месеца тази криза се развърза и разпълзя, как Европа се опитва да фиксира и задържи еврото. А и събитията в Африка от началото на тази година. Преди 2-3 седмици Путин каза: „Нека не забравяме, че арабските събития започнаха от Киргизстан”. Дори и сега ми е трудно да разбера в какъв контекст го каза и защо. Това стана у нас през 2010 година, а сега виждате всички социални мрежи и съвременни комуникации. Дори нещо да се случи в една малка страна, бързо тръгва вълнообразно по цял свят. И това той каза след изборите в смисъл: „Не искаме събитията да се развиват като в Киргизстан”. Вероятно имаше предвид 2005-та година. И ние често сме ставали отправна точка и винаги негативна. Но и досега може би в нашата страна не сме осъзнали до каква дълбочина в какъв мащаб сме променили нещата. Наистина, в сравнение с други страни, извършихме огромна прочистваща работа. Всичките ни сбивания стават в парламента. Никой вече не излиза по улицата. Всеки ден при нас стават митинги, но това не вълнува никого, в смисъл, че от това няма да стане нищо.Не закриваме вестници, не се цензурира печатът, не се бият журналистите както по-рано, не се гонят политици зад граница. Тоест всички тези събития, които се случиха само преди две години, ние изчистихме до корен всичко. Така че ние постигнахме нещо, което обаче, откровено казано, ни струваше доста скъпо. Не си и представям какъв колосален труд предстои на другите и колко време ще продължи това. Но ако този път продължи към демокрацията, откритостта, справедливостта, на целия свят ще стане по-леко. Така всички се изчистваме от тиранията, деспотизма, несправедливостта, експлоатацията, както оставихме палеолита и неолита в Средновековието.

–         Последният ми въпрос – знаете ли нещо за България, били ли сте у нас?

–         Да, била съм у вас 2 пъти. Първият през 1983 година в София и един град на Дунав, как беше…а, Русе. Е, нали разбирате колко отдавна е било това, вие дали сте била родена тогава? А през 1980 година бяхме в Несебър, спомням си, че там имаше много красиви места за почивка. Ние тогава още бяхме част от Съветския съюз и България беше място за почивка за всички нас. И си казвахме: „Каква красива страна”. Ние добре познаваме българите, винаги сме чувствали топлина от тяхна страна, имало е привличане към тях. Разбира се, в тези постсъветски години на преход някак съдбата ни разхвърля, вие гледахте към Европа и искахте да влезете в ЕС, всеки имаше свой дневен ред. Но сега светът се свива подобно на шагренова кожа. Всичко изглежда близо, дори и да е през много страни, стандартите са едни и същи, дневният ред е един и същ и вече общуваме помежду си.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/Politic/Pages/otumbaeva2212.aspx

20
Дек
11

Сирийски правозащитник: Башар Асад на практика е свършен


20.12.2011 г, „Преди всички“, Хоризонт, БНР

Рами Абдурахман е създател и директор на сирийската организация за защита на човешките права, базирана в Лондон

– Господин Абдурахман, какво мислите за последните избори в  Сирия?
– Как могат да се правят избори, при положение, че половината от страната не е гласувала?  Така че изобщо не можем да говорим за провеждане на избори при тези обстоятелства. Всеки мъдър човек може да види какви избори могат да се правят при такива обстоятелства. Просто те са безмислени.
– А вие самият бяхте ли в Сирия за тези избори или пък малко преди тях?
– Аз съм извън страната, откакто почина Асад-баща – от 10 юни 2000-та година.
– Тук казвам на г-н Абдурахман, че съм била в Алеп до границата с Турция през 2003 година. Без да се явявам адвокат на президента Башар Асад споделям, че бях възхитена от спокойствието и религиозната толерантност там. И питам г-н Абдурахман дали смята, че тези неща ще се съхранят, ако падне неговото управление, както и светският характер на държавата предвид ставащото в Египет и Тунис.
– Сирийският народ няма сектантски възгледи. Нашата организация – сирийската организация за човешките права, има членове от всички религиозни общности – шиити, сунити, мюсюлмани, христяни. Истината е, че повечето хора в Сирия имат проблем с режима заради натиска върху тях от негова страна. Нека ви дам един пример. Аз съм от Баниас. През май, когато сирийските сили навлязоха в града, те арестуваха по-голямата част от младежите сунити. И те бяха задържани само защото са сунити, дори не бяха участвали в протестите, а някои бяха и лоялни към режима. Сред тях беше и кметът на града. След това арестуваните бяха отведени на стадиона в по-голямата си част, където бяха измъчвани, в т.ч. и от въоръжени хора от друго малцинство. Така че самият режим разиграва тази карта на религиозна или гражданска война, не хората.
– Бихте ли споделили как точно набирате информация за  ставащото в Сирия и доколко тя е достоверна, след като не сте били толкова дълго в страната?
– Всички членове на нашата организация са в Сирия. Никой не е извън страната, освен мен. Аз познавам тези хора доста преди да дойда във Великобритания. Повечето от тях са адвокати, били са в затвора и са надежден източник на информация. Някои от тях са излежавали 12 години по затворите. Информацията ни е точна и нито режимът, нито опозицията я отричат.
– Как виждате бъдещето на Сирия и смятате ли, че Башар Асад наистина ще слезе от власт?
– На практика той е свършен, така че наистина би трябвало да слезе от власт. Сирийският народ продължава протестите си срещу него въпреки продължаващите убийства. За да бъда обаче коректен ще кажа, че все още има лоялни към него, защото той все още лъже, че става дума за локални, малки протести. Обаче не е така – протестите са мащабни и натискът върху него се засилва.
– И все пак не се ли боите, че при едни избори без Башар Асад могат да победят ислямистите?
– Сирийците са цивилизован народ. Те не искат да убият демокрацията. Ако обаче изборите се провеждат в недемократична обстановка, президентът още е на власт и продължава да убива хора, той ще повлече страната към гражданска война и тогава наистина екстремистите ще дойдат на власт. Не за друго, а заради неговите действия.
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Politic/Pages/2012siria.aspx

http://www.cross.bg/index/article/articleid/1270485

05
Дек
11

Руска опозиционна активистка: Фалшифицирани избори не могат да отразяват настроенията в Русия


5.12.2011 г, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Надежда Львовна Митюшкина е член на федералното бюро на опозиционното движение „Солидарност“ в Москва

– Надежда Львовна, как се отнасяте към вчерашните изявления на президента Медведев и премиера Путин, че резултатите от изборите дават реална представа за настроенията в Русия?
– Вие сами разбирате, че едни фалшифицирани избори не могат да отразяват настроенията на хората в Русия. Знам, че в Москва в тези секции, където работеха наблюдателите работеха по-плътно и законите се спазваха, „Единна Русия“ не набра повече от 25 процента.
– Вашата организация засече ли нарушения на изборния закон?
– Например, наемаха се студенти, които да пътуват до секциите, даваха им отчислителни талони и те пускаха по 10-20 бюлетини. Наши хора, които бяха заедно с журналисти, заснеха това. Повече сигнали за нарушения ще изнесем по-късно в интернет, още ги обработваме.
– Така или иначе, тези избори обаче проправят път на Владимир Путин да управлява страната 12 години. Съгласна ли сте?
– За съжаление, да.
– Видях в страницата ви в интернтет, че възнамерявате да организирате протест  срещу изборите. Къде и кога?
– В 19 часа планираме митинг, чиито основен лозунг ще бъде: „Тези избори са фарс, да си върнем избора“.
– Доста опозиционни активисти бяха арестувани тези дни. Вас задържаха ли ви?
– Да, арестуваха ме вчера в района на Червения площад, когато давах интервю на журналисти и казвах, че смятам тези избори за нелегитимни. Държаха ме три часа в участъка в милицията, съставиха ми протокол за участие в неразрешено мероприятие и ми наложиха глоба.

 

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/Politic/Pages/mitushkina.aspx

http://www.bnews.bg/article-39805

04
Дек
11

Как Русия замръзва в изходна точка


  Екзит пол: В Държавната дума влизат „Единна Русия”, Комунистическата партия, „Справедлива Русия” и Либерално-демократическата партия

Иначе казано, нищо изненадващо не се случи на парламентарните избори в Русия. Нищо и не се промени. Нещата са под контрол и вървят по план. Под контрола и плана на един човек. Който ще има пълната подкрепа на Държавната дума, за да стои начело на държавата още 12 години и да сбъдне мечтата си да царува.
Сладка е хапката „държавна трапеза“, особено когато е така огромна и пищна като руската. Когато изобилства от залежи на какво ли не, тайгата и океаните гъмжат от живот и всичко това е буквално в краката на самодържеца, поднесено и гарантирано от апарата, който вярно му служи.
Онзи ден, ровейки се в интернет, попаднах на връчването на ордени от страна на президента Медведев на телевизионните работници. Церемонията беше в познатия стил – шаблонни слова, последвани от тържественото обявяване на името на лауреата и момента на връчването. Неща, включени в сценария вероятно за придаване на необходимата тежест. И такава имаше, но…дърпаща назад, към Брежневските времена, като само декорацията на модерната зала напомняше, че това става в 21-ви, а не в 20-ти век.
Не съм изненадана от клишираната реч на руския държавен глава. Обидно обаче ми стана от друго като колега на тези хора, сред които, сигурна съм, има и достойни.   Нормално е да се зарадваш на признанието на труда си. Само че тук радостта премина нормалните човешки граници и преля в раболепие пред първия в държавата. Хора с побелели коси буквално оглупяха пред най-овластения, който иначе би могъл да им е син. Неестествени усмивки преминаваха в неестествени речи, от които достойноството си беше взело отпуск, докато трае церемонията.
Журналистът се отличава от чиновника по това, че има позиция и я отстоява. /Като изключим поръчковата журналистика/. И със зъби и нокти я брани от посегателствата на силните на деня, в т.ч. и задушаващите прегръдки на властници, връчващи ордени.
Сега се оформя перспективата послушанието и раболепието да бъдат поощрявани и възнаграждавани още 12 години. Не креативността, находчивостта, журналистическото попадение, още по-малко разкриването на престъпни схеми, свързани с властта.  В държава, дала на света може би най-великата интелигенция.
Когато смелата Анна Политковская намери смъртта си, същият този Путин мълча като рак почти цяла седмица. И за първи път отвори уста по случая не в Русия, а в Германия. След като беше посрещнат от освиркваща го тълпа. Мъничката надежда е, че наскоро беше освиркан и в Русия. И това се чу достатъчно ясно, въпреки опитите да се заглуши.
От руснаците зависи дали първото освиркване ще се превърне в нещо повече от едно изразено локално недоволство. Защото сред тях все още има будни и смели хора, въпреки побоищата и издевателствата над тях.




Ангелина Пискова

Top Rated

декември 2011
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Категории