Архив за октомври, 2011

31
Окт
11

Защо на втория тур избрах гъбите пред урните


Една манипулация от края на 90-те години все още е в пълна сила. Тя се заключава в непрекъснатото повторение на една и съща фраза: „Като не гласуваш, после не можеш и да търсиш сметка“.  На пръв поглед звучи логично, но всъщност крие в себе си всичко това, което българинът в по-голямата си част или поглежда с погнуса, или в по-мекия вариант просто не приема.

Гласуването, на първо място, означава да имаш избор.  Тоест, наистина да припознаеш кандидата, на когото да дадеш доверие и който ще осребри това доверие. Казано иначе, да инвестираш в един политик и да очакваш тази инвестиция под една или друга форма да се върне при теб.  Никой не инвестира там, където е сигурен, че инвестицията му ще потъне безвъзвратно.

И сега опираме до най-същественото. А именно кога е почти сигурно, че парите ти потъват? При всички положения се влагат доста рисково, ако основните играчи с тях не играят по правилата. А че не играят, го видяхме достатъчно ясно на първия тур. В т.ч. и с видео от зала „Универсиада“. Никой не може да ме убеди, че всичко е било на жус, при подобно „броене“ и „отчитане“ на бюлетините.

Искам да ви разкажа един любопитен случай, без да споменавам имена. Моя позната ми сподели, че е гласувала за малко известен кандидат, а неин познат е бил застъпник на кандидата в същата секция. След броенето на вота се разбрало, че за този кандидат….няма нито един глас. Момичето се кълнеше пред мен, че е зачеркнала правилното квадратче. Предложих й да пренасоча двамата към колежка да ги запише и да излъчим репортаж от случая. Обаче….и двамата отказаха. Показател колко все още страхът е силен у хората 22 години след сакралната дата 10 ноември. И това става в столицата, а представяте ли си колко са уплашени хората в малките градчета и селца?

И има защо да се боят. Речникът на премиера Борисов от снощи не обещава нищо добро за несъгласните. Изобилието от нападки и епитети не дава надежда в обратна посока. Втората криза се пули зловещо на хоризонта и работи допълнително в полза на страховете.

Така трябваше да избирам между статуквото и финалната му /да се надяваме!/ фаза. Което на практика е отнемане правото на избор. А и, в края на краищата, как да припозная своя премиер в този, който избра да се рекламира и чрез…Лепа Брена?

Виждам активизирането на един позабравен от известно време език и феномен – на пещерното „анти“.  Изпълзяха едни хора, крещящи в повратни моменти от историята ни, разчитайки на пяната.  Направо казвам – лумпеницазията, която смятах, че сме погребали отдавна, възкръсна с пълна сила.

От началото на промените, държавната машина винаги е работела в полза на един или друг кандидат. Така беше и сега. И избута на преден план един може би добър бизнесмен, но с доста лоша сянка. Същата тази машина никога не е работила в полза на обикновения човек. Няма да го направи и сега.

Плахият опит за диалог, прокраднал се на първия тур, беше брутално и по милиционерски задушен на втория. Когато машината показа истинското си лице.

26
Окт
11

Адвокатът на Юлия Тимошенко: Имаше приети документи от съда с дата 31-ви април


Излъчено на 26.10.2011 г, „Преди всички“, Хоризонт, БНР

Сергей Власенко е адвокат на бившия украински премиер Юлия Тимошенко, както и депутат от опозиционната украинска фракция БЮТ. Припомням, бишият министър-председател на Украйна беше осъдена на 7 години затвор. Вчера в съда беше внесено обжалването на присъдата.

– Господин Власенко, с какви мотиви обжалвате присъдата на Юлия Тимошенко?
– Първо, ние подчертахме, че при съдебното и досъдебното производство изцяло беше игнорирано правото на защита на Юлия Тимошенко.  Съдията не даде възможност на адвокатите и на самата Юлия Владимировна да се запознаят с материалите по делото, не прекъсваше заседанията на съда, не даваше възможност на Юлия Владимировна да се среща конфиденциално със защитниците си. Много такива нарушения има. На Тимошенко се инкриминира подписването на документи под названието „директиви“, а в материалите по делото документи, подписани от Тимошенко, не съществуват. Затова твърдим, че при такава ситуация делото трябва да се гледа при закрити врата, тъй като основното доказателство липсва. Експертизите, които са към материалите, не съответстват една на друга, нито на тези документи, на които трябва да се опират. Прост аритметичен анализ показва, че няма как експертите да направят заключение за сроковете, в които експертизата е попаднала в института и им е била подадена. Имаме и една експертиза, която е извън пределите на всякакъв здрав разум. Става дума за документа под името „директива“, под която вместо подписа на Юлия Владимирова стои отпечатък на нейното факсимиле. А експертът твърди, че това е нейният собственоръчен подпис, което е вопиюща грешка. Изобщо не са доказани и тези загуби, които се инкриминират на Тимошенко. Няма и причинно-следствена връзка между действията на Юлия Владимировна и някакви загуби. Всичко това ние сме написали и това са само по-сериозните неща. Не говоря, че към материалите по делото има документи от прокуратурата, които са подписани на несъществуваща дата като 31 април, например. Но съдът ги взе под внимание,  не видя на каква дата са подписвани – 30-ти април, 1-ви май, 9-ти май или 32-ри април. Такива нарушения има наистина много. И затова твърдим, че съдът беше преднамерен и едностранчив. Казахме също, че ако от 40 свидетели на прокуратурата, съдът е разпитал всичките, то от 30-та свидетели на защитата, съдът е разпитал само 2-ма и на всичко отгоре не взе показанията им под внимание. Ето, такова „равенство“ има у нас към страните в процеса. И пак казвам, това са по-големите и по-набиващи се в очи неща. Нарушения на углавния процес се правеха от съдията  на практика всеки час, всяка минута.
– Смятате ли, че присъдата срещу Юлия Тимошенко в известен смисъл е свързана със срещите на украинския и руския премиер?
– Знаете ли, това не е само мое мнение. Така смятат всички международни и независими наблюдатели, които присъстваха на този съдебен процес. Практически всеки ден, на всяко съдебно заседание имаше и представители на дипломатическия корпус, акредитирани в Украйна. И всички те, без изключение казват, че първо, това е опит да се криминализира обикновено, нормално действие на един министър-председател в рамките на неговите пълномощия. Второ, всички твърдят, че това е политическо решение и то не може да бъде обект на углавно преследване. Както каза г-жа Ангела Меркел в разговора с Янукович, сега Германия е отделила няколко милиарда евро в подкрепа на Гърция. И тя попита: „Това означава ли, че следващото правителство трябва да ме осъди?“ Не, разбира се. Обръщам ви внимание и на факта, че дори генералната прокуратура, която е изцяло под контрола на президента, не можа да докаже някаква лична заинтересованост на Тимошенко при сключването на тези договори. Нито една дума за корупция няма в тези обвинения.
– Смятате ли, че окончателната присъда вече е произнесена?
– За съжаление, и малките деца в Украйна вече знаят, че в страната ни няма независима съдебна система. Това достатъчно ясно се казва и в становището на Европейския парламент от юни. Съдебната система в Украйна е изцяло под контрола на администрацията на държавния глава, дори лично на президента Янукович. И макар навсякъде той да казва че не е, думите му не са истина. Затова не възлагаме надежди на справедлив процес. На следващата инстанция – апелативния съд, ще стоят точно такива трима съдии като онзи в Печорския съд, който силно се потеше, дърпаха му се очите, но четеше текста, който му бяха дали. Разчитаме на решението на Европейския съд за правата на човека, на европейската и международната общност, защото за всички е ясно, че това е политическа разправа, а не съд. За това свидетелства и фактът, че през последната седмица прокуратурата и службата по безопасност в Украйна или реанимираха, или образуваха нови дела, уж отнасящи се до Тимошенко, но и до събития с 15-годишна давност. И всички тези дела само допреди 5 години се водеха при закрити врата, в т.ч. и във Върховния съд. Сега те бяха реанимирани по политически указания с опит да се докаже, че това са углавни дела.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Politic/Pages/2610timoshenko.aspx

23
Окт
11

Гласувай, макар да псуваш


Кой е казал, че нещата не търпят трансформации във времето? Нали всички помним крилатата следдемократична фраза „Гласувай с отвращение“. Е, посттоталитарните времена поостаряха с четири петилетки, а този призив се трансформира във времето и пространството, придобивайки нов вид на днешните избори две в едно.

Та….заседнала дълго време зад компа и приказвайки си с приятелчета из нета, твърде дълго се колебаех дали в днешната неделя да се изявя като съзнателна гражданка или просто да оставя урните без моето височайшо уважение. И даже един такъв хубав постинг бях спретнала в другия си блог – едни есенни багри, едни чудесии…Очите ти не да се изплакнат, а направо да се изперат.

Добре, ама както и да бягаш от родната реалност, тя е по петите ти. Та така и в интернета – целокупният български потребител все за това говори. И…накрая се реших. Вдигам се аз от компа с бясно усилия на волята, нахлузвам едни дънки и един пуловер и хуквам към познатото ми училище след няколко преки. Стигайки до портата, виждам едно младо семейство да излиза от нея. „Тука не се гласува, не влизайте“, ми казва мъжът. „Че къде?“, питам. „Ами и ние не знаем, по принцип идваме тук, сега отиваме да видим дали не е в друго училище“.

А така де! Ама…късметът ми сработи. На излизане от блока срещнах възрастната си майка, която ми сподели, че не е могла да чака на дългата опашка, на която била и наша съседка. Вадя мобилния от чантата си и звъня на въпросната съседка. Разбирам къде да си дам гласа, както и малката подробност, че тя чака за същото от един час. Обаче…нали съм инат и съм решила, че ще се държа като съзнателна гражданка, тази първа пречка не ме спира.

Стигам до заветното място и виждам опашката да се вие почти до външния вход.  Та голямата секция там се делеше на три. Всяка от трите секции имаше свое собствено разбиране за скорост. Тази, в която аз трябваше да си кажа думата,  очевидно пробваше търпението на гласоподавателите. Ама то не беше безгранично.

„Я вижте какво става в съседните секции, хората забравиха, че са гласували…“

„Седят ви празни стаичките, какво чакате, защо не пускате хора?“

„Ама моля ви се, погледнете се“….

И ..едно от момичета започна да обяснява колко е трудно намирането в двата списъка, раздаването на трите бюлетини и….

В този момент влезе съседката от втория етаж.

„Ти на предаване ли си утре“, се обърна тя към мен. „Да ги опишеш хууубавичко. Че и аз съм била в комисия, ама такова чудо не  помня“.

Отговарям й, че не, а хорът замлъква за известно време. Но нещата като че ли се поускориха.

Е, накрая се добрах до бленуваните бюлетини, минах през заветната стаичка, изявих се като гражданка.

Та ..си мисля, че „Гласувай с отвращение“ вече има друго звучене : „Гласувай, макар да псуваш“.

 

21
Окт
11

Хелън Хюз: България е продавала оръжие на Либия въпреки ембаргото


 Хелън Хюз e главен експерт по търговията с оръжие и човешките права към „Амнести интернешънъл“

– Госпожо Хюз, на кои точно страни, според „Амнески Интернешънъл“ България е продавала оръжие в нарушение на човешките права?
– България е продавала различни оръжия, муниции и друго оборудване на Египет, Либия и Йемен. Основните й доставки са били за Египет и Йемен, най-вече в категориите малки оръжия, калибър 20 милиметра. Проблемът с информирането, и то не само за България, е в това, че точният вид оръжие не е инедтифициран, нито пък точните количества. Затова трябва да се осланяме на стойността на изнесеното оръжие – най-вече на неговия лиценз. По отношение на Египет, България е позволила износ на малко оръжие на стойност близо 100 хиляди евро и почти 11 и половина милиона евро за амуниции, както военни машини на стойност 800 000 евро. По отношение на Йемен, стойността на оръжията е много по-висока. България е разрешила износ на малки оръжия на стойност 13 милиона евро, на оръжия с калибър 20 милиметра на стойност 2 и половина милиона евро и амуниции за 47 милиона евро.
– За какъв период са данните, които изнасяте?
– Сумите са за общо за период от пет години. Точната калкулация зависи от това дали лицензиите за износ са били публикувани през същата година.  Това, което ние направихме, беше да изчислим по информацията за лицензите. И ако в дадена година не е имало лиценз, но пък се съобщава за износ, ние се ръководехме от лиценза за миналата година. Все пак, тези цифри са приблизителна представителна извадка за обема оръжия, разрешен от българското правителство за Египет, Йемен и Либия. „Амнести Интернешънъл“ смята, че има сериозно нарушение на човешките права през последните години и по-точно трансферът на тези оръжия е  бил в основата на тези нарушения. И нарушенията са съществени. Тези трансфери на оръжия заедно с износа на други страни, отбелязани в доклада, са проблемни, ако не е безотговорни.
– А имате ли наистина документи, които черно на бяло да потвърждават твърденията ви?
– Ние се опираме на българските национални доклади. Става дума за годишните доклади, които България публикува на лицензите за износ. А те се одобряват от правителството всяка година. Така че това са данни на самото правителство.
– Наистина ли сте убедени, че тези оръжия са попаднали точно в ръцете на диктаторите, а не са отишли, например, в частни ръце?
– Това е важен въпрос, защото един основен проблем, който стои не само за България, а за всички износители на оръжие, е че обикновено те не дават отговор на въпроса за крайния получател – дали пратката е предназначена за военни или цивилни цели и с каква цел ще се употребяват оръжията. Правителствата трябва да дават тази информация публично, за да може да се обсъжда в парламента и в публичното пространство. В доклада ни има голяма загриженост за това как българското правителство взема решенията за този трансфер.
– А бихте ли казали по отношение на другите страни от Европейския съюз къде слагате България като износител на оръжия?
– Ние не класираме износителите в този доклад. Целта му не е да установи кой е най-големият доставчик на оръжия и кой е най-малкият. Въпросът не е толкова в количеството пари, колкото в количеството оръжия и по-точно при кого отиват и за каква употреба. В този доклад е засегната не само България. Споменати са и други страни – от ЕС, Русия и САЩ. Имаме сериозна загриженост и за техните доставки. Бихме искали тези страни, в т.ч. и България, да си научат уроците от тези оръжейни доставки, най-вече да подобрят собствения си контрол. Очакваме също така те да присъстват на преговорите за въоръжаването, които ще се проведат в ООН догодина. Много е важно България и останалите правителства да направят изчерпателен преглед на доставките си на оръжия на полицейските сили и силите за сигурност в региона, за да са сигурни, че няма да има бъдещи трансфери със значителен риск те да бъдат използвани за цели в сериозно нарушение. В Либия например има оръжейно ембарго все още.
– А „Амнести“ изпрати ли позицията си до българското правителство?
– Чрез нашите секции ние успяхме да влезем в дискусия с някои страни. Тъй като те са много, не можахме да го направим с всички засегнати в доклада. Надяваме се, че всички коментари на българското правителство могат да ни бъдат изпратени и ние ще ги разгледаме. Това ще окуражи страните да прегледат препоръките в доклада и да ги осъществят.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1084385

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1084360

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/klanetata_v_libiya__s_orajie_ot_balgariya-119931.html

http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-news185332.html

 

16
Окт
11

Изборите и първият сняг – някои аналогии


Изсипалият се за кратко сняг днес ме наведе на нЕкои мисли предвид престоящия след седмица президентски и местен вот 2 в 1.

 

Прилика номер 1:

– Първият сняг поваля малко, спря и изчезна яко дим. В момента грее слънце.

– Изборите 2 в 1 минават икономично в един ден. След тях обаче остава един дим, който трае 5 години. Пушилката я вдигат други, но димът задължително гълтаме ние.

Прилика номер 2:

– Както първият, така и снегът по принцип, ни заварват неподготвени.

– За изборите 2 в 1 ни готвят доста време с пресолени или твърде постни медийни манджи, но това, което идва след тях, отново ни сварва по бели гащи. Точно като при белия природен феномен.

Прилика номер 3:

– При по-обилен сняг вадим шейната и се пързаляме

– След изборите на нас ни вадят шейната и ни пращат на пързалката

Прилика номер 4:

– Снегът, дъждът и прочие феномени са природни или господни, ако сте вярващ

– Изборните феномени са човешки, но тези, които стоят зад тях, в един момент се вземат за Всевишния

Прилика номер 5:

– Снегът окончателно попарва листата на дърветата и ги ошмулва

– Онези, които стават първи след изборите, правят същото с електората, като обаче упорито му внушават обратното

 

ОСНОВНА РАЗЛИКА:

– След дъжда или снега винаги има слънце.

– След избори никога не светва, въпреки че преди тях освен него, ни обещават и Луната, и звездите, и Космоса.

 

 

 

 

11
Окт
11

Василий Кравчук : Делото срещу Тимошенко е 100 процента политическа поръчка


11.10.2011 г. 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Василий Кравчук е депутат от опозиционната украинска фракция БЮТ

– Господин Кравчук, как ще коментирате изявлението на съдията, че Юлия Тимошенко е виновна за подписването на газовите споразумения с Русия през 2009 г. ?
– Първо, това дело е 100 процента политическа поръчка. Човекът, който на изборите получи всичко на всичко 3 на сто повече от днешния президент е наясно, че Юлия Тимошенко представлява огромна опасност за него като украински опозиционер. Затова единственият метод, по който за съжаление, може да се бори сегашната власт, е да изпрати в затвора всички опозиционери, за да няма пред нея опасност да й бъде отнета нелигитимно завзетата власт на изборите. Всички ние прекрасно виждаме това, което се случва на практика. Имаме много факти от 2011 година, на които съдията изобщо не е обърнал внимание. Днес той защитава присъдата, която очевидно вече му е написана на „Банкова“ – улицата, на която се намира администрацията на президента Янукович. На всички е ясно, че с тази присъда се унищожават опозицията и  демокрацията в Украйна.
– Смятате ли, че тази присъда в известен смисъл, е свързана с предстоящите парламентарни избори догодина?
– Както вече казах, това е единственият им шанс. Те разбират, че това икономическо равнище, тази икономическа криза, властовата криза и тези политическите проблеми няма да дадат мнозинство на  „Партията на регионите“ в парламента и по този начин  искат да премахнат от сцената основния политически опозиционер Юлия Тимошенко, както и фракцията БЮТ, за да се задържат на власт. Тази присъда е и единственият метод, чрез който те могат да се борят с опозицията. Други методи те не знаят и не могат да използват. Могат само да пращат в затвора.
– И все пак, смятате ли, че на практика, окончателната присъда срещу Юлия Тимошенко е произнесена?
– Ако се съди по настроенията и действията им да, като се има предвид, че никога в историята на Украйна толкова много милиционери и представители на силите на реда не са били изкарвани на едно място, както днес, на улица „Хрещатик“.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1110Timoshenko.aspx

http://pressclub.bg/live/20111011/news-56843

http://zonabg.info/Politics.30_31/20704.article/

 

07
Окт
11

Весел дим се вие пред парламента, мамо


Това заглавие ми хрумна като перифраза на една малко „блатная“ песничка, която си спомних от студентските години – „Весел дим се вие над крематориума, мамо“. И…ми минаха през главата някои паралели между последната грижа и законодателния орган.

Общото в двата случая безспорно е димът.  Не знам дали в крематориума е весел, както онази песничка твърдеше, но пред парламента си е направо комичен. Или по-скоро комични са политическите реакции. Броени дни преди вота явно е дошло времето всеки да дърпа с все сила дивидентчета от случващото се в държавата по един или друг повод. Или пък да се изкара обект на неизвестно чие посегателство, та да трупне малко точки, които да транспортира пред урните.

Всъщност, обикновеният българин отдавна е изпушил и знае достатъчно добре, че неговият глас не се чува. И една такава изборна статистическа единица показа нагледно това на тези, които е пратил там, за да му решат проблемите.  И също така онагледи и „работата“ на парламента.

А иначе кой върши по-ползотворна работа – крематориумът или парламентът май отдавна е ясно.




Ангелина Пискова

Top Rated

октомври 2011
M T W T F S S
« Авг   Ноем »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Категории