Защо на втория тур избрах гъбите пред урните

Една манипулация от края на 90-те години все още е в пълна сила. Тя се заключава в непрекъснатото повторение на една и съща фраза: „Като не гласуваш, после не можеш и да търсиш сметка“.  На пръв поглед звучи логично, но всъщност крие в себе си всичко това, което българинът в по-голямата си част или поглежда с погнуса, или в по-мекия вариант просто не приема.

Гласуването, на първо място, означава да имаш избор.  Тоест, наистина да припознаеш кандидата, на когото да дадеш доверие и който ще осребри това доверие. Казано иначе, да инвестираш в един политик и да очакваш тази инвестиция под една или друга форма да се върне при теб.  Никой не инвестира там, където е сигурен, че инвестицията му ще потъне безвъзвратно.

И сега опираме до най-същественото. А именно кога е почти сигурно, че парите ти потъват? При всички положения се влагат доста рисково, ако основните играчи с тях не играят по правилата. А че не играят, го видяхме достатъчно ясно на първия тур. В т.ч. и с видео от зала „Универсиада“. Никой не може да ме убеди, че всичко е било на жус, при подобно „броене“ и „отчитане“ на бюлетините.

Искам да ви разкажа един любопитен случай, без да споменавам имена. Моя позната ми сподели, че е гласувала за малко известен кандидат, а неин познат е бил застъпник на кандидата в същата секция. След броенето на вота се разбрало, че за този кандидат….няма нито един глас. Момичето се кълнеше пред мен, че е зачеркнала правилното квадратче. Предложих й да пренасоча двамата към колежка да ги запише и да излъчим репортаж от случая. Обаче….и двамата отказаха. Показател колко все още страхът е силен у хората 22 години след сакралната дата 10 ноември. И това става в столицата, а представяте ли си колко са уплашени хората в малките градчета и селца?

И има защо да се боят. Речникът на премиера Борисов от снощи не обещава нищо добро за несъгласните. Изобилието от нападки и епитети не дава надежда в обратна посока. Втората криза се пули зловещо на хоризонта и работи допълнително в полза на страховете.

Така трябваше да избирам между статуквото и финалната му /да се надяваме!/ фаза. Което на практика е отнемане правото на избор. А и, в края на краищата, как да припозная своя премиер в този, който избра да се рекламира и чрез…Лепа Брена?

Виждам активизирането на един позабравен от известно време език и феномен – на пещерното „анти“.  Изпълзяха едни хора, крещящи в повратни моменти от историята ни, разчитайки на пяната.  Направо казвам – лумпеницазията, която смятах, че сме погребали отдавна, възкръсна с пълна сила.

От началото на промените, държавната машина винаги е работела в полза на един или друг кандидат. Така беше и сега. И избута на преден план един може би добър бизнесмен, но с доста лоша сянка. Същата тази машина никога не е работила в полза на обикновения човек. Няма да го направи и сега.

Плахият опит за диалог, прокраднал се на първия тур, беше брутално и по милиционерски задушен на втория. Когато машината показа истинското си лице.

Адвокатът на Юлия Тимошенко: Имаше приети документи от съда с дата 31-ви април

Излъчено на 26.10.2011 г, „Преди всички“, Хоризонт, БНР

Сергей Власенко е адвокат на бившия украински премиер Юлия Тимошенко, както и депутат от опозиционната украинска фракция БЮТ. Припомням, бишият министър-председател на Украйна беше осъдена на 7 години затвор. Вчера в съда беше внесено обжалването на присъдата.

– Господин Власенко, с какви мотиви обжалвате присъдата на Юлия Тимошенко?
– Първо, ние подчертахме, че при съдебното и досъдебното производство изцяло беше игнорирано правото на защита на Юлия Тимошенко.  Съдията не даде възможност на адвокатите и на самата Юлия Владимировна да се запознаят с материалите по делото, не прекъсваше заседанията на съда, не даваше възможност на Юлия Владимировна да се среща конфиденциално със защитниците си. Много такива нарушения има. На Тимошенко се инкриминира подписването на документи под названието „директиви“, а в материалите по делото документи, подписани от Тимошенко, не съществуват. Затова твърдим, че при такава ситуация делото трябва да се гледа при закрити врата, тъй като основното доказателство липсва. Експертизите, които са към материалите, не съответстват една на друга, нито на тези документи, на които трябва да се опират. Прост аритметичен анализ показва, че няма как експертите да направят заключение за сроковете, в които експертизата е попаднала в института и им е била подадена. Имаме и една експертиза, която е извън пределите на всякакъв здрав разум. Става дума за документа под името „директива“, под която вместо подписа на Юлия Владимирова стои отпечатък на нейното факсимиле. А експертът твърди, че това е нейният собственоръчен подпис, което е вопиюща грешка. Изобщо не са доказани и тези загуби, които се инкриминират на Тимошенко. Няма и причинно-следствена връзка между действията на Юлия Владимировна и някакви загуби. Всичко това ние сме написали и това са само по-сериозните неща. Не говоря, че към материалите по делото има документи от прокуратурата, които са подписани на несъществуваща дата като 31 април, например. Но съдът ги взе под внимание,  не видя на каква дата са подписвани – 30-ти април, 1-ви май, 9-ти май или 32-ри април. Такива нарушения има наистина много. И затова твърдим, че съдът беше преднамерен и едностранчив. Казахме също, че ако от 40 свидетели на прокуратурата, съдът е разпитал всичките, то от 30-та свидетели на защитата, съдът е разпитал само 2-ма и на всичко отгоре не взе показанията им под внимание. Ето, такова „равенство“ има у нас към страните в процеса. И пак казвам, това са по-големите и по-набиващи се в очи неща. Нарушения на углавния процес се правеха от съдията  на практика всеки час, всяка минута.
– Смятате ли, че присъдата срещу Юлия Тимошенко в известен смисъл е свързана със срещите на украинския и руския премиер?
– Знаете ли, това не е само мое мнение. Така смятат всички международни и независими наблюдатели, които присъстваха на този съдебен процес. Практически всеки ден, на всяко съдебно заседание имаше и представители на дипломатическия корпус, акредитирани в Украйна. И всички те, без изключение казват, че първо, това е опит да се криминализира обикновено, нормално действие на един министър-председател в рамките на неговите пълномощия. Второ, всички твърдят, че това е политическо решение и то не може да бъде обект на углавно преследване. Както каза г-жа Ангела Меркел в разговора с Янукович, сега Германия е отделила няколко милиарда евро в подкрепа на Гърция. И тя попита: „Това означава ли, че следващото правителство трябва да ме осъди?“ Не, разбира се. Обръщам ви внимание и на факта, че дори генералната прокуратура, която е изцяло под контрола на президента, не можа да докаже някаква лична заинтересованост на Тимошенко при сключването на тези договори. Нито една дума за корупция няма в тези обвинения.
– Смятате ли, че окончателната присъда вече е произнесена?
– За съжаление, и малките деца в Украйна вече знаят, че в страната ни няма независима съдебна система. Това достатъчно ясно се казва и в становището на Европейския парламент от юни. Съдебната система в Украйна е изцяло под контрола на администрацията на държавния глава, дори лично на президента Янукович. И макар навсякъде той да казва че не е, думите му не са истина. Затова не възлагаме надежди на справедлив процес. На следващата инстанция – апелативния съд, ще стоят точно такива трима съдии като онзи в Печорския съд, който силно се потеше, дърпаха му се очите, но четеше текста, който му бяха дали. Разчитаме на решението на Европейския съд за правата на човека, на европейската и международната общност, защото за всички е ясно, че това е политическа разправа, а не съд. За това свидетелства и фактът, че през последната седмица прокуратурата и службата по безопасност в Украйна или реанимираха, или образуваха нови дела, уж отнасящи се до Тимошенко, но и до събития с 15-годишна давност. И всички тези дела само допреди 5 години се водеха при закрити врата, в т.ч. и във Върховния съд. Сега те бяха реанимирани по политически указания с опит да се докаже, че това са углавни дела.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Politic/Pages/2610timoshenko.aspx

Гласувай, макар да псуваш

Кой е казал, че нещата не търпят трансформации във времето? Нали всички помним крилатата следдемократична фраза „Гласувай с отвращение“. Е, посттоталитарните времена поостаряха с четири петилетки, а този призив се трансформира във времето и пространството, придобивайки нов вид на днешните избори две в едно.

Та….заседнала дълго време зад компа и приказвайки си с приятелчета из нета, твърде дълго се колебаех дали в днешната неделя да се изявя като съзнателна гражданка или просто да оставя урните без моето височайшо уважение. И даже един такъв хубав постинг бях спретнала в другия си блог – едни есенни багри, едни чудесии…Очите ти не да се изплакнат, а направо да се изперат.

Добре, ама както и да бягаш от родната реалност, тя е по петите ти. Та така и в интернета – целокупният български потребител все за това говори. И…накрая се реших. Вдигам се аз от компа с бясно усилия на волята, нахлузвам едни дънки и един пуловер и хуквам към познатото ми училище след няколко преки. Стигайки до портата, виждам едно младо семейство да излиза от нея. „Тука не се гласува, не влизайте“, ми казва мъжът. „Че къде?“, питам. „Ами и ние не знаем, по принцип идваме тук, сега отиваме да видим дали не е в друго училище“.

А така де! Ама…късметът ми сработи. На излизане от блока срещнах възрастната си майка, която ми сподели, че не е могла да чака на дългата опашка, на която била и наша съседка. Вадя мобилния от чантата си и звъня на въпросната съседка. Разбирам къде да си дам гласа, както и малката подробност, че тя чака за същото от един час. Обаче…нали съм инат и съм решила, че ще се държа като съзнателна гражданка, тази първа пречка не ме спира.

Стигам до заветното място и виждам опашката да се вие почти до външния вход.  Та голямата секция там се делеше на три. Всяка от трите секции имаше свое собствено разбиране за скорост. Тази, в която аз трябваше да си кажа думата,  очевидно пробваше търпението на гласоподавателите. Ама то не беше безгранично.

„Я вижте какво става в съседните секции, хората забравиха, че са гласували…“

„Седят ви празни стаичките, какво чакате, защо не пускате хора?“

„Ама моля ви се, погледнете се“….

И ..едно от момичета започна да обяснява колко е трудно намирането в двата списъка, раздаването на трите бюлетини и….

В този момент влезе съседката от втория етаж.

„Ти на предаване ли си утре“, се обърна тя към мен. „Да ги опишеш хууубавичко. Че и аз съм била в комисия, ама такова чудо не  помня“.

Отговарям й, че не, а хорът замлъква за известно време. Но нещата като че ли се поускориха.

Е, накрая се добрах до бленуваните бюлетини, минах през заветната стаичка, изявих се като гражданка.

Та ..си мисля, че „Гласувай с отвращение“ вече има друго звучене : „Гласувай, макар да псуваш“.

 

Хелън Хюз: България е продавала оръжие на Либия въпреки ембаргото

 Хелън Хюз e главен експерт по търговията с оръжие и човешките права към „Амнести интернешънъл“

– Госпожо Хюз, на кои точно страни, според „Амнески Интернешънъл“ България е продавала оръжие в нарушение на човешките права?
– България е продавала различни оръжия, муниции и друго оборудване на Египет, Либия и Йемен. Основните й доставки са били за Египет и Йемен, най-вече в категориите малки оръжия, калибър 20 милиметра. Проблемът с информирането, и то не само за България, е в това, че точният вид оръжие не е инедтифициран, нито пък точните количества. Затова трябва да се осланяме на стойността на изнесеното оръжие – най-вече на неговия лиценз. По отношение на Египет, България е позволила износ на малко оръжие на стойност близо 100 хиляди евро и почти 11 и половина милиона евро за амуниции, както военни машини на стойност 800 000 евро. По отношение на Йемен, стойността на оръжията е много по-висока. България е разрешила износ на малки оръжия на стойност 13 милиона евро, на оръжия с калибър 20 милиметра на стойност 2 и половина милиона евро и амуниции за 47 милиона евро.
– За какъв период са данните, които изнасяте?
– Сумите са за общо за период от пет години. Точната калкулация зависи от това дали лицензиите за износ са били публикувани през същата година.  Това, което ние направихме, беше да изчислим по информацията за лицензите. И ако в дадена година не е имало лиценз, но пък се съобщава за износ, ние се ръководехме от лиценза за миналата година. Все пак, тези цифри са приблизителна представителна извадка за обема оръжия, разрешен от българското правителство за Египет, Йемен и Либия. „Амнести Интернешънъл“ смята, че има сериозно нарушение на човешките права през последните години и по-точно трансферът на тези оръжия е  бил в основата на тези нарушения. И нарушенията са съществени. Тези трансфери на оръжия заедно с износа на други страни, отбелязани в доклада, са проблемни, ако не е безотговорни.
– А имате ли наистина документи, които черно на бяло да потвърждават твърденията ви?
– Ние се опираме на българските национални доклади. Става дума за годишните доклади, които България публикува на лицензите за износ. А те се одобряват от правителството всяка година. Така че това са данни на самото правителство.
– Наистина ли сте убедени, че тези оръжия са попаднали точно в ръцете на диктаторите, а не са отишли, например, в частни ръце?
– Това е важен въпрос, защото един основен проблем, който стои не само за България, а за всички износители на оръжие, е че обикновено те не дават отговор на въпроса за крайния получател – дали пратката е предназначена за военни или цивилни цели и с каква цел ще се употребяват оръжията. Правителствата трябва да дават тази информация публично, за да може да се обсъжда в парламента и в публичното пространство. В доклада ни има голяма загриженост за това как българското правителство взема решенията за този трансфер.
– А бихте ли казали по отношение на другите страни от Европейския съюз къде слагате България като износител на оръжия?
– Ние не класираме износителите в този доклад. Целта му не е да установи кой е най-големият доставчик на оръжия и кой е най-малкият. Въпросът не е толкова в количеството пари, колкото в количеството оръжия и по-точно при кого отиват и за каква употреба. В този доклад е засегната не само България. Споменати са и други страни – от ЕС, Русия и САЩ. Имаме сериозна загриженост и за техните доставки. Бихме искали тези страни, в т.ч. и България, да си научат уроците от тези оръжейни доставки, най-вече да подобрят собствения си контрол. Очакваме също така те да присъстват на преговорите за въоръжаването, които ще се проведат в ООН догодина. Много е важно България и останалите правителства да направят изчерпателен преглед на доставките си на оръжия на полицейските сили и силите за сигурност в региона, за да са сигурни, че няма да има бъдещи трансфери със значителен риск те да бъдат използвани за цели в сериозно нарушение. В Либия например има оръжейно ембарго все още.
– А „Амнести“ изпрати ли позицията си до българското правителство?
– Чрез нашите секции ние успяхме да влезем в дискусия с някои страни. Тъй като те са много, не можахме да го направим с всички засегнати в доклада. Надяваме се, че всички коментари на българското правителство могат да ни бъдат изпратени и ние ще ги разгледаме. Това ще окуражи страните да прегледат препоръките в доклада и да ги осъществят.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1084385

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1084360

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/klanetata_v_libiya__s_orajie_ot_balgariya-119931.html

http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-news185332.html

 

Изборите и първият сняг – някои аналогии

Изсипалият се за кратко сняг днес ме наведе на нЕкои мисли предвид престоящия след седмица президентски и местен вот 2 в 1.

 

Прилика номер 1:

– Първият сняг поваля малко, спря и изчезна яко дим. В момента грее слънце.

– Изборите 2 в 1 минават икономично в един ден. След тях обаче остава един дим, който трае 5 години. Пушилката я вдигат други, но димът задължително гълтаме ние.

Прилика номер 2:

– Както първият, така и снегът по принцип, ни заварват неподготвени.

– За изборите 2 в 1 ни готвят доста време с пресолени или твърде постни медийни манджи, но това, което идва след тях, отново ни сварва по бели гащи. Точно като при белия природен феномен.

Прилика номер 3:

– При по-обилен сняг вадим шейната и се пързаляме

– След изборите на нас ни вадят шейната и ни пращат на пързалката

Прилика номер 4:

– Снегът, дъждът и прочие феномени са природни или господни, ако сте вярващ

– Изборните феномени са човешки, но тези, които стоят зад тях, в един момент се вземат за Всевишния

Прилика номер 5:

– Снегът окончателно попарва листата на дърветата и ги ошмулва

– Онези, които стават първи след изборите, правят същото с електората, като обаче упорито му внушават обратното

 

ОСНОВНА РАЗЛИКА:

– След дъжда или снега винаги има слънце.

– След избори никога не светва, въпреки че преди тях освен него, ни обещават и Луната, и звездите, и Космоса.

 

 

 

 

Василий Кравчук : Делото срещу Тимошенко е 100 процента политическа поръчка

11.10.2011 г. 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Василий Кравчук е депутат от опозиционната украинска фракция БЮТ

– Господин Кравчук, как ще коментирате изявлението на съдията, че Юлия Тимошенко е виновна за подписването на газовите споразумения с Русия през 2009 г. ?
– Първо, това дело е 100 процента политическа поръчка. Човекът, който на изборите получи всичко на всичко 3 на сто повече от днешния президент е наясно, че Юлия Тимошенко представлява огромна опасност за него като украински опозиционер. Затова единственият метод, по който за съжаление, може да се бори сегашната власт, е да изпрати в затвора всички опозиционери, за да няма пред нея опасност да й бъде отнета нелигитимно завзетата власт на изборите. Всички ние прекрасно виждаме това, което се случва на практика. Имаме много факти от 2011 година, на които съдията изобщо не е обърнал внимание. Днес той защитава присъдата, която очевидно вече му е написана на „Банкова“ – улицата, на която се намира администрацията на президента Янукович. На всички е ясно, че с тази присъда се унищожават опозицията и  демокрацията в Украйна.
– Смятате ли, че тази присъда в известен смисъл, е свързана с предстоящите парламентарни избори догодина?
– Както вече казах, това е единственият им шанс. Те разбират, че това икономическо равнище, тази икономическа криза, властовата криза и тези политическите проблеми няма да дадат мнозинство на  „Партията на регионите“ в парламента и по този начин  искат да премахнат от сцената основния политически опозиционер Юлия Тимошенко, както и фракцията БЮТ, за да се задържат на власт. Тази присъда е и единственият метод, чрез който те могат да се борят с опозицията. Други методи те не знаят и не могат да използват. Могат само да пращат в затвора.
– И все пак, смятате ли, че на практика, окончателната присъда срещу Юлия Тимошенко е произнесена?
– Ако се съди по настроенията и действията им да, като се има предвид, че никога в историята на Украйна толкова много милиционери и представители на силите на реда не са били изкарвани на едно място, както днес, на улица „Хрещатик“.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1110Timoshenko.aspx

http://pressclub.bg/live/20111011/news-56843

http://zonabg.info/Politics.30_31/20704.article/

 

Весел дим се вие пред парламента, мамо

Това заглавие ми хрумна като перифраза на една малко „блатная“ песничка, която си спомних от студентските години – „Весел дим се вие над крематориума, мамо“. И…ми минаха през главата някои паралели между последната грижа и законодателния орган.

Общото в двата случая безспорно е димът.  Не знам дали в крематориума е весел, както онази песничка твърдеше, но пред парламента си е направо комичен. Или по-скоро комични са политическите реакции. Броени дни преди вота явно е дошло времето всеки да дърпа с все сила дивидентчета от случващото се в държавата по един или друг повод. Или пък да се изкара обект на неизвестно чие посегателство, та да трупне малко точки, които да транспортира пред урните.

Всъщност, обикновеният българин отдавна е изпушил и знае достатъчно добре, че неговият глас не се чува. И една такава изборна статистическа единица показа нагледно това на тези, които е пратил там, за да му решат проблемите.  И също така онагледи и „работата“ на парламента.

А иначе кой върши по-ползотворна работа – крематориумът или парламентът май отдавна е ясно.

Филип Жеже: Засега шистов газ се добива само по един метод и той е много опасен

7.10.2011, „Преди всички“, Хоризонт, БНР

Филип Жеже е експерт във френското министерство на екологията

– Г-н Жеже, защо методът за добиване на шистов газ чрез хидравлично фрактуриране се смята за толкова опасен?
– Този метод се състои в изтегляне на въглеводороди, които се съдържат в много компактни скали с ниска пропускливост чрез инжектиране на течност, която обикновено е вода с някакви добавки. Тази инжекция е под налягане и чупи скалата. При изтеглянето си тази вода позволява да се освободят въглеводороди или под формата на газ, или на течност, след което се използват в индустрията. Този тип техника предизвика немалко притеснения във Франция едновременно сред населението, управляващите и природозащитните организации, особено заради начина, по който те бяха използвани в САЩ.
– Имате предвид случая в Пенсилвания, при който след използване на такъв метод кладенци бяха замърсени с метан?
– Да, много вреди и рискове имаше в Съединените щати, в това число и в случая, за който говорите, както и нанесени сериозни щети върху околната среда. Той се дължеше на високата консумация на вода, която се употребява при този метод. Това също предизвика доста реакции в Америка заради вредите върху околната среда. Все пак става дума за промишлени инсталации, чието транспортиране е доста трудно, защото са тежки, с платформи за пробив, които заемат много място. Така че по отношение на всички тези вреди и рискове имаше доста протести във Франция, което доведе и до приемането на закон през юли, забраняващ този метод на добив в страната ни.
– Все пак президентът Саркози каза, че не се отказва съвсем от идеята за добив на шистов газ и проучва други методи. Какви други методи има?
– Аз лично не знам други методи. Наистина, правителството не затвори окончателно вратата за научни дискусии по въпроса, тъй като законът предвижда създаването на национална комисия, която да прецени техниката, за да се определят условията за бъдещи експерименти под обществен контрол. Тази комисия трябва да обедини депутати, сенатори и представители на държавата, местните власти, природозащитни организации, синдикати и бизнесмени. Те трябва да проучат възможностите за развитие на техниката.
– Тоест това, което ни казвате е, че засега друг метод за добив на шистов газ няма, така ли?
– Засега няма други промишлени методи за добив на шистов газ. Понякога се говори за други техники, като например за техниката на фрактуриране чрез електрическа дъга, но доколкото е известно, това са по-скоро експериментални техники на етап проучване. Може да се развият в бъдеще, но сега още са на етапа, за който ви казах.
– Значи, ако искаме да правим такъв добив, може само чрез този метод?
– Да. Има един вид техника, която широко се използва в Америка и това е хидравлично фрактуриране. Другите са на ниво проучване, но не и в действие.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Pages/0710shistovgaz.aspx

http://novini.dir.bg/news.php?id=9639220

http://www.standartnews.com/biznes/ekspert_metodat_za_dobiv_na_shistov_gaz_e_edin_i_e_opasen-118091.html

http://money.bg/news/id_1018469924

http://www.agro.bg/news/article30530.html

http://www.moreto.net/novini.php?n=148934

http://last.actualno.com/news_363117.html

http://www.znam.li/Pages/Economics/Default.aspx?evntid=2315115&lng=bg-BG

Александър Подрабинек:Путин е събирач на съветските земи, но май от това няма да излезе нищо

06.10.2011 г, „12 плюс 3“, Хоризонт, БНР

  „Не искам да лежа в затвора. Оценявам дори това подобие на свобода, което използвам сега. Знам, че на Запад ще мога да живея свободно и да получа най-сетне истинско образование. Знам, че там след мен няма да ходят по 4-5 агенти, да ме заплашват, че ще ме убият или хвърлят под влака. Знам, че там няма да ме изпратят в концлагер или психиатрия след опитите ми да защитя онеправданите и угнетените. Знам, че там се диша свободно, а тук – трудно, запушват устата и душат, ако говориш твърде високо. Знам, че страната ни е нещастна и обречена на страдание. И затова оставам. Не искам да съм зад решетките, но не се и боя от лагерите. Ценя свободата си, както и свободата на брат си, но не търгувам с нея. Няма да се поддам на никакъв шантаж. Чистата съвест за мен е по-скъпа от битовото благополучие. Родил съм се в Русия. Това е моята страна  и аз трябва да остана в нея“.

Тези думи Алексадндър Подрабинек публикува през 1977 година, когато от КГБ му предлагат да емигрира и го заплашват, че ако не го направи, срещу него и брат му ще бъдат заведени дела. И действията са бързи – само година по-късно е арестуван за клевета срещу съветския строй и осъден на 5 години изселване в Сибир. През 1980 година е арестуван отново и то докато е изселен в най-студеното място не само в СССР, но и в света – Оймякон, Якутия. Причината – статии в западната преса и разпространение на Самиздат. Този път получава 3 и половина години, които изкарва в колония.
Натискът срещу него продължава и до днес. През 2009 година е подложен на психически тормоз за статия срещу разпореждане за снемане на табела „Антисъветска” в московска закусвалня заради възражения на обидени ветерани. Водачът на движението „Наши“ обявява безсрочно патрулиране пред дома на този, както го нарича, „нечист човек” На сайт в Интернет е публикуван банер, на който с големи букви било написано: „Може да бъде тормозен” и адреса на блога на Подрабинек, след което в мрежата се появява „невероятно количество мръсотия”.

– Първият ми въпрос към Александър Подрабинек е дали демокрацията в Русия е изгубена кауза, след като на практика се разбра кой е следващият президент?
– Мисля, че шансове за демократизации има във всяка страна, в т.ч. и в Русия и фактът, че сега тя се движи настрани от демокрацията към авторитарната държава не означава, че няма да има шансове за демократизация в бъдеще. При определени усилия и желание на обществото демокрацията в Русия е възможна.
– Казвате при желание на обществото. Но като че ли руснаците не подкрепят особено опозицията, а по-скоро сегашната тоталитарна система на управление…
– Не бих казал, че нашата система на управление е точно тоталитарна, макар определено да се движим натам. Не бих казал също, че няма никаква съпротива на този вектор на развитие. Имаме политическа опозиция, наистина тя не се признава от държавата и съществува извън правната рамка, но все пак я има и оказва съпротива. Има и улични протести, има и алтернативни гледни точки, които се изразяват доста широко в интернет и в някои, макар и малко медии. Затова не бих казал, че всичко е изгубено.
– Смятате ли, че е възможна реализацията на евразийския проект на Путин така, както я обяви във в-к „Известия“?
– Така, както господин Путин описа идеята си за интеграция на евразийските държави е по-скоро предизборен ход и пропаганда, отколкото реален замисъл. Според мен, идеята е абсурдна, особено от държави, които се управляват от малки и големи тирани. Те едва ли са способни на обединение на някакви разумни начала, дори да се признае, че икономическата интеграция може да бъде в интерес на всички тези страни. Но, слава богу, тираните не са способни да се договарят надеждно.
– Наричате идеята абсурдна, но перспективата е Путин да управлява доста време и съответно да разполага с него за реализацията на идеята….
– Той се смята за вечния руски диктатор. Разбира се, ще има време да реализира идеята си, но се съмнявам, че ще има възможностите да го направи. Този замисъл ми се струва нереализуем и историята на отношенията на путинова Русия с лукашенковата Беларус е свидетелство за това, че никакъв съюз между двама диктатори не е възможен. Те твърде много обичат себе си и властта си, за да делегират част от пълномощията си на някаква наднационална структура.
– Тоест, не смятате този проект за ново разделение на света или съвременна версия на соцлагера…
– Безусловно Путин мечтае точно за такава система. Той прави уговорката, че не става дума за възстановяване на Съветския съюз. Той разбра, че точно в това ще го обвинят и побърза да се отрече. Все пак е ясно, че неговата идея е да обедини тоталитарните и автократични режими под шапката на Русия. По-рано в Русия е била доста популярна идеята за събирача на руските земи. А Путин е събирач на съветските земи. Той смяташе, че разпадът на Съветския съюз е най-крупната геополитическа катастрофа на 20-ти век. Това са негови собствени думи. Ясно е, че сега той мисли как да компенсира последствията от тази катастрофа и след като му се очертават два мандата, дори пожизнено управление, той ще се опита да претвори тази идея на практика. Пак казвам, единствената надежда е, че нищо няма да излезе от това.
– Как живеят хора като вас, които не са съгласни с такова управление?
– Сега животът стана малко по-труден, защото свободното пространство се стеснява. Медиите, които могат да имат независима позиция, стават все по-малко. Аз например нямам работа в Русия. Принуден съм да работя на свободна практика в различни западни медии, основно радиа. Но това не означава, че е отнет кислорода на всяко движение и мисъл, остава все пак интернет, който се използва от 45 на сто от хората в Русия и където засега цензура не може да се налага, макар властите постоянно да предприемат различни мерки и законопроекти, които под един или друг предлог ограничават свободата на изразяване в интернет. Но пак казвам, ситуацията не е толкова зле, колкото беше в съветските години.
– Споменавате за намесата в интернет. Продължава ли атаката срещу вас във виртуала?
– Да, това беше кампания, която се ръководеше от кабинета на администрацията на руския президент, но сега я няма, отдавна заглъхна. Новите времена и кампании не се повтарят едно към едно.
– А продължава ли психологическият натиск на движението „Наши“ след прословутата „Антисъветска“?
– Не. Е, с тази младежка организация понякога се случва да се сблъскаме, те правят някакви провокации при нашите акции по улиците. Те показват себе си достатъчно ясно, но това не е насочено точно срещу мен.

Рупърт Колвил: Не може да обвинявате всички цигани заради направеното от един в микробуса

Излъчено на 5.10.2011, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР

Рупърт Колвил е  говорител на Върховния комисариат на ООН,

– Господин Колвил, информираха ли ви коректно, че протестите, които заклеймявате, не бяха в особено големи?
– Така е. Те не изглеждаха особено големи, но пък изглеждаха доста разпространени. Разбрахме, че е имало в около 14 градове и села на България. А като разпространение това е много.
– А казаха ли ви, че тези демонстрации бяха в резултат на убито от циганин момче?
– Да, казаха ни, че демонстрациите са в отговор на смъртта на млад българин. Наистина много трагична смърт. Трябва да наблегнем на това, че каквото и да се е случило, един млад човек е мъртъв, а е бил жив само преди 10 дни. И това е трагедия. Но има заведено дело, случаят се разглежда като предумишлено убийство и трябва да оставим правосъдието да направи необходимото, без да налагаме на съдиите определено решение. Във всеки случай основното днес е не е толкова дали този, който е карал микробуса е виновен или не, а това, че етническата група, към която той принадлежи – циганската, не би трябвало да се обвинява за това, което е направил един човек или няколко души в буса.

– Добре, но в България има силно развита престъпност именно сред циганския етнос, от която са потърпевши много българи. Този въпрос не се решава повече от 20 години. В течение ли сте на това?

– Знаете ли, тези чувства срещу циганите често се насочват и срещу други групи.  И това е в много страни по света.  Въпросът е в това, че не може да се обвинява цяла група за едно престъпление. Това е много опасно, защото означава дискриминация на цяла една група от хора, а това може да доведе до насилие и да пострадат хора, които не са  виновни. България е страна-член на Европейския съюз, има ясни анти дискриминационни закони. Хора, които извършват престъпления, трябва да бъдат съдени за тях и ако са виновни, да бъдат признавани за такива.

– В момента пребивавате в Швейцария. Бихте ли ни казали как е решен там този проблем?

– Аз съм интернационалист. Работя в Швейцария, но съм британец и живея във Франция. Ясно е как този проблем трябва да се решава във всички страни – ако някой е виновен за извършено престъпление, трябва да има съдебен процес и накрая решение дали този човек е виновен или не.  Ако е виновен, се осъжда на затвор или глоба в зависимост от престъплението. Без значение дали е ром, французин, британец като мен или българин като вас. Който извършва престъпление, трябва да бъде изправен пред съда. А там се действа със закони. Не трябва да се прилагат законите на джунглата, където отделни групи от обществото започват разправа с други групи. Това е изключително опасно.  Ставало е много пъти в историята на Европа и това е опасен път.  Не казваме, че толкова ужасно нещо се случва сега в България, но нещата лесно могат да се изплъзнат от контрол. И затова законодателството на Европейския съюз е анти дискриминационно. Има много трудности около циганите – техният живот е доста по-различен, отколкото на останалите.  В основата обаче трябва да стои законът, който да се прилага към всички – българи, цигани, чужденци.

– Ще признаете ли все пак, че често правосъдието отсъжда в полза на циганите под натиска на правозащитни организации?

– Важно е всички съдебни системи да са справедливи и балансирани и да третират хората като равни – да произнасят осъдителни присъди, ако хората са виновни и оправдателни, ако не са. Трябва да се внимава  дали някои неща не са само усещане или пропаганда на определени политически групи. Има много проблеми по цял свят с расизма и ксенофобията . Много хора имат различни проблеми с малцинствата. Има и доста изградени предразсъдъци.  Пак казвам – в основата трябва да лежи прилагането на закона. Имате закони, придържайте се към тях.  Прилагайте ги справедливо.  Щом някой ги нарушава, правете необходимото, но не упреквайте цяла група.