Архив за юни, 2011

29
Юни
11

За кучетата, каишките и народа


„Кучетата трябва да се държат здраво за каиша – като българите“. Кой каза това?
  Сигурно знаете, защото и тези, които не слушат новини, са разбрали покрай другото чии думи са това. Не на Петкан Драганов, нито на Стоян Петканов. А на самия български премиер.
 Точно това е страшното. Ако тези думи ги беше хвърлил един обикновен българин, който не е начело на държавата и не носи отговорност за управленските решения, някак си остават във въздуха като много други хвърлени думи. Които се забравят на втората секунда след изричането им.
 Един непретенциозен анализ показва, че вложената семантика в думите предполага намесата на твърдата ръка. Нищо ново под слънцето, отдавна тази ръка е въжделение на много българи, които виждат в нея едва ли не спасителната божия длан след хаоса на промените. С която заиграва не една политическа сила, а тази игра явно е печеливша, щом праща в парламента, а и издига до ранг „премиер“.
 Особено смущаващото в тези думи обаче е друго – неяснотата кой трябва да държи здраво каиша на българите. Ако това е първият в държавата, нещата си опират до еднолична диктатура. Диктатурата, колкото и да е хвалена, че внася ред, не движи нещата напред. Това знаем всички.
 За правила ли става въпрос? Ако е така, да направим сравнение с поведението на нашите и гръцките полицаи, например. Всеки, поразходил се из България, няма как да не е видял осеяните с полицаи пътища на родината ни. Това по някакъв начин намали ли катастрофите и жертвите от тях? В съседна Гърция аз лично, пътувайки до Амулиани, почти не си спомням дали изобщо зърнах полицаи. Но и не видях някой да се прави на батман но пътищата. Защото има правила и страх от „честитката“. Не от Папандреу. 
 Смущаващото в поведението на премиера, поне за мен, винаги е било, че говори от първо лице единствено число. А управлението не се прави от един човек, а от екип. 
 Или пък тези думи на българския премиер са просто поредната шега в негов стил? Може и така да е. За съжаление, неуместна, казана в неподходящо време и момент – на криза и преди избори.

16
Юни
11

Владимир Буковски: В Русия няма избори. Това е просто церемония, при това доста глупава


Излъчено в „12 + 3“, „Хоризонт“, БНР, 20.06.2011 г.

Владимир Константинович Буковски е бележит съветски дисидент и писател. Той е един от първите, който открито говори за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Буковски прекарва повече от 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии („психушки“), използвани от съветския режим, като специализирани затвори.
  През май 1963 е арестуван за първи път за организиране на поетични срещи в центъра на Москва. Официалното обвинение е за опит за разпространение на забранена антисъветска литература – югославската книга на Милован Джилас Новый класс. Признат е за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатричната клиника в Ленинград от юни 1963 до февруари 1965.
  През декември 1965 Буковски организира демонстрация на Площад „Пушкин“ в Москва, в защита на писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Три дни преди плануваната демонстрация Буковски е арестуван, след което е държан затворен, без обвинение, в различни психиатрични клиники до юли 1966.
  През януари 1967 е арестуван за организиране на демонстрация в защита на Александър Гинзбург и Юрий Галансков и други дисиденти и е освободен през януари 1970.
   През 1971 Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за репресиите над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване със чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на Самиздат, за което е осъден на 7 години арест (първите две в затвор) и 5 години заточение. 
    През 1976 Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където живее до днес.

– Бихте ли ни разказали за последната ви среща с Елена Бонер?
– За последен път се видяхме през ноември миналата година, когато бях в Бостън. Тя вече беше с доста разклатено здраве и почти всеки месец влизаше в болница. Тогава като че ли имаше подобрение и прекарахме няколко часа заедно . Порази ме с остротата на ума си и със своята памет. Не се усещаше никакво съсипване.Следеше всички събития и беше в течение на всичко. Интересуваше се от всичко и реагираше много живо на всичко, въпреки че физически беше много слаба и се движеше с голямо усилие, само с чужда помощ. Имаше такъв характер – с ярък темперамент и затова изживя толкова ярък и пълноценен живот.
– За какво си говорихте тогава? Сигурно е станало дума и за Русия….
– Разбира се, не само за Русия, също и за Близкия Изток и за целия свят. Говорихме и за музея „Сахаров“. Самият Сахаров трябваше да навърши 80 години. И тя мислеше за мероприятията, които трябваше да се направят в тази връзка.
– Сподели ли ви какво мисли за политическата ситуация в Русия? До президентските избори няма кой знае колко време…
– Не сме говорили за изборите, защото нито тя, нито аз вярваме в тези избори. В Русия няма избори. Това е просто церемония, при това доста глупава. Говорихме за демонстрациите на Триумфалния площад, за това, че те трябва да продължат, че опитът да се закрият или договорят с властите  не е правилен и двамата бяхме съгласни с това. Колкото до изборите – за какво да говорим за нещо, което го няма и не се предвижда? Там няма избори.
– Тоест, не виждате в лицето на Медведев демократа за разлика от Владимир Путин?
– Не, цялата разлика между двамата е измислена. Това е дезинформация, която винаги е вървяла и на Запад, и в Русия – че в Политбюро има ястреби и гълъби. И Западът трябва да помага на гълъбите. Абсолютна глупост и пълна дезинформация. Между тях няма никаква разлика, те се договарят помежду си за всичко. Не виждам никакъв разкол между тях. Може да има някакво нестиковане в изказванията, но зависи от тези, които им пишат речите. Но не и в позициите им.
– Кога за първи път се преплетоха житейските ви пътища с Елена Бонер?
– Много отдавна, през 1970 година – преди 41 години. Тъкмо ме бяха освободили от лагер и се срещнах с нея и Андрей Дмитриевич. Тогава те още не бяха семейни. Бяха се запознали на един от политическите съдебни процеси, където ходеха много такива като нас.  И въпреки че на тях пускаха вътрешни хора, тоест подбрана публика,ние стояхме отвън, за да изразим подкрепата си. После продължихме да общуваме, създадохме си общи приятели.
– Какво по-интересно си спомняте от срещите ви по-нататък?
– През 1970-та година бях на свобода малко повече от година. През това време правехме заедно много неща – и с нея, и с Андрей Дмитриевич. Сигурно си спомняте, че по това време се разглеждаше ленинградското дело за самолетите – двама бяха осъдени на смърт затова, че се опитаха да отвлекат самолет, за да излязат от страната. И ние организирахме заедно кампания в тяхна защита. Елена се писа леля на един от тях – Кузнецов. Той нямаше роднини – баща му беше загинал на фронта, майка му беше тежко болна и неподвижна. И когато ги съдиха, само тя от нашето обкръжение можеше да присъства на заседанията – като роднина. Други не се допускаха. И тя предаваше всичко, което ставаше там. Разбира се, тайно, защото от КГБ я бяха заплашили, че ако я хванат да прави това,повече няма да я пуснат вътре. И ние публикувахме всичко в международната преса, за да защитим приятелите си.
– Как виждате в момента руските опозиционни движения?  Като че ли те не се ползват с особено доверие в страна си..
– Не е работа в доверието, а в това, че не се дава възможност да се изгради никаква организирана структура. Законодателството при Путин беше направено така, че легално да не може да функционира никаква опозиционна група. Като не ви регистрират, не могат и да ви избират, нито да водите легална кампания, нито да имате помощ от когото и да било.  Така че това е направено съзнателно от властта – задушаването на опозицията. И, разбира се, в такива условия няма как да се организира и опозията. Няма възможност, забранено й е да съществува. В момента нещата са почти като във времената на Брежнев – има по-скоро правозащитно дисидентско движение, а не политическа опозиция. Въпреки това има няколко структури, които се опитват полулегално да продължат да съществуват. И към тях общественото отношение е напълно положително, само че те не могат да стигнат до масовата аудитория.




Ангелина Пискова

Top Rated

юни 2011
П В С Ч П С Н
    Юли »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Категории