Военната намеса в Сирия или отключването на религиозната омраза

30.08.2013 г., „Преди всички“, „Хоризонт“, БНР

Химическата атака в квартал на сирийската столица отключи един международен процес, който беше неизбежен във времето. Гражданската война в Сирия, която продължава повече от две години, има разнопосочните си поддръжници – и в лицето на свободната армия, и на президента Башар Асад. Разнопосочните интереси са повече от видими, каквито винаги са били, когато се стига до военна намеса – така както беше и в бивша Югославия, и в Афганистан, и в Ирак. Независимо дали става въпрос за горива, оръжия и свързаните с тях стратегически интереси.
Първата стъпка, както се оказва, не е трудна и изглежда напълно реална. Трудното обаче идва после.
Помня посещението си в град Алеп през 2003 година, днес почти изцяло разрушен от войната. Християни и мюсюлмани съжителстваха мирно и никой не нападаше храмовете нито на едните, нито на другите. Нямаше никакви опасения от кражби – автомобилите се паркираха отключени, с широко отворени прозорци и си оставаха непокътнати. Имам и един зловещ спомен, който до известна степен обясняваше този мир – едно площадче, на което се извършваха публичните екзекуции за най-тежките престъпления.
Всичко това може да остане далечен спомен. Защото някак настрани остават разногласията сред самите опозиционни сили, и особено влиянието сред тях на групировката „Ал Нусра“, клон на „Ал Кайда“. Скоро изслушах разказа на отвлечен от нея лекар – от въоръжени бойци, в неговата клиника, под погледа на неговите пациенти. Медикът, който се страхува да говори пред микрофон, е бил попитан защо не е принудил жена си, която е християнка, да приеме правата вяра, да се забули в бурка, да престане да работи и да шофира кола. И, в крайна сметка, е бил освободен срещу солиден откуп, които, ако не беше платил, може би днес нямаше да е сред нас.
Остават някак встрани съобщенията за зачестилите посегателства върху християни. Само преди две седмици е убит виден лекар гинеколог на същото място, което не споменавам по обясними причини, а двама свещеници – един католик и един православен – отвлечени, без никой да знае нищо за съдбата им. Християните, особено в Хомс, са подложени на силен натиск от страна на ислямските екстремисти да сменят вярата си, в противен случай от тях се иска или да плащат данък, или пък директно са заплашени, че ще бъдат убити – и те, и цялото им поколение.
Разбира се, противоестествено е една фамилия да е начело на страната повече от 30 години и да не допуска конкуренция в битката за властта. Не е нормално тя да концентрира в себе си цялата власт и да налага абсолютна цензура на медиите. Но пък след толкова войни в Близкия Изток се вижда, че след първата стъпка идва тресавището. Ирак не може да излезе от него вече 10 години, Афганистан – дори повече.  Същото става и в Египет с излизането на „Мюсюлманските братя“ на политическата сцена, макар там все още да не се говори за военна намеса отвън.
Нищо не показва, че ситуацията в Сирия ще
бъде по-различна и дори по-страшно – че няма да надхвърли границите и да подпали чергата в целия близкоизточен регион – Ливан, Иран, Израел. А от България я дели само една страна, колкото и голяма да е тя – потенциалната бежанска вълна вече не е далечна, а доста близка заплаха. И това само като начало на кризата.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Bulgaria/Pages/paskova3008.aspx