Руската писателка Людмила Улицка: Над Русия всеки момент може да се спусне нова Желязна завеса

 

   Руската политика днес е самоубийствена и опасна, тя представлява заплаха най-вече за самата Русия, но може да се окаже причина за нова Трета световна война. Всъщност тази война вече започна. Локалните войни в Чечения, Грузия, а сега и в Украйна са нейният пролог. А епилогът едва ли ще има кой да напише“.
Това е откъс от есето на Людмила Улицка „Сбогом Европа“, публикувано в списание „Шпигел“, което предизвика широк отзвук.

– Когато прочетох есето ви, веднага се сетих за стихотворението на Лермонтов „Сбогом, немита Русия“. Разликата между двете творби е повече от век и половина. И все пак от него ли ви дойде идеята?
– Не, ни най-малко. Не аз съм първата, която произнесе думата „Сбогом“. Подобна статия написа и писателката Светлана Алексиевич – също за сбогуване с Европа. Просто ситуацията в съвременната политика е толкова печална. Струваше ми се, че ние споделяхме някои европейски ценности, а днес се отказваме от тях.
– Наистина ли мислите, че Русия е стигнала до такъв мрак, че не може да излезе от него, освен ако не мине през много остра криза?
– Боя се, че кризата вече започна, а изходът се очертава като изключително сложен. Да се надяваме, че няма да се превърне в пълномащабна война. За съжаление войната вече е факт, загиват хора и не мога да кажа, че погледът ми към бъдещето на нашата страна е оптимистичен.
– Очаквате ли тази война да обхване и други страни извън Русия и Украйна?
– Светът днес стана доста по-тесен, отколкото беше преди 150 години. И събитията, които днес се разгръщат в Русия, не могат да не влияят на световното разпределение на силите. За съжаление има вероятност тук да бъдат обхванати и други страни. От началото на Първата световна война изминаха точно 100 години и трябва да признаем, че има много аналогии със ситуацията в момента – огромен национален подем, войната се харесва на хората, 82 процента от народа ни подкрепя тези военни действия. Предполагам, че след известно време ще дойде моментът на отрезвяването, но засега голямата част от хората са много доволни. Аз, за съжаление, съм към малцинството, които гледат негативно на тази ситуация и смятам, че стоим на прага на Трета световна война.
– Все пак сме в 21-ви век, до Франция и Германия може да се стигне за 2 часа, вие самата скоро бяхте в Австрия. Русия също е в Европа, а обмяната – политическа, икономическа и културна, е двустранна. Това не дава ли известна надежда?
– Проблемът е, че в това отношение ние имаме доста горчив исторически опит. Днес няма Желязна завеса, но пък тя придобива друга форма – икономическа. И ние нямаме никакви гаранции, че утре границите няма да се затворят. Тогава няма да виждаме нито Австрия, нито Франция, нито пък други страни. Живяхме по този начин в продължение на цели 70 години.
– А вие опитвали ли сте се да разговаряте с ръководството на Русия за неговата външна политика?
– О, не, не. Аз изобщо не заемам такъв пост, който би ми позволил да разговарям с президента, нито пък мисля, че такава среща може да се състои или че той е готов да ме изслуша.
– Но нали самата вие пишете във вашето есе как в Австрия политиците общуват с културни дейци. Нима това в Русия е невъзможно?
– Не, въпросът е там, че сред интелигенцията също има голям разкол и много хора от творческата интелигенция изцяло подкрепят политиката на днешното ръководство. А това е много тъжно.
– Има обаче от една страна Никита Михалков, от друга – Андрей Кончаловски – и двамата на противоположни позиции….
– Да, дори ще отбележа, че това е много интересна ситуация. Тя, в известен смисъл е нещо като метафора на всичко, което се случва. Никита Михалков и Андрей Кончаловски са братя. И тук е основният драматизъм – в   разединението дори вътре в семействата, а това пронизва цялото ни общество.
– Прочетох за провалилата се ваша пресконференция в сградата на ИТАР-ТАСС под претекст за спукана тръба. Някой обади ли ви се да се извини или да ви покани на втора пресконференция?
– Не, разбира се. Тя беше отменена, изобщо не стана въпрос, че тази пресконференция ще се състои. И моята статия „Сбогом, Европа“, явно че напълно зачеркна възможността за провеждането й.
– Извън този случай, усещали ли сте друг натиск?
– Не, аз се отнасям доста спокойно и към всичко това, защото съм неангажиран човек и говоря само от свое име. Може би моят глас е твърде нежелан за някого, но какво да се прави?
– А дали новата политика на цензура не се нарича „изолация“? Виждаме, че хората, които протестират срещу войната в Украйна у вас са единици и остават сами…
– Аз все пак съм литератор и по-скоро бих могла да говоря за цензура в областта на литературата. Досега нито веднъж в живота си не съм изпитвала никакви ограничения, те в повечето случаи засягат медиите. Има информационен натиск и значителна част от хората, които получават информация от телевизията и радиото, са много податливи – предпочитат да слушат това, което се говори по радиото и да го приемат за чиста монета. А това е доста съмнителна информация, защото на другата страна някак не се чува гласът. Хората, естествено, получават само единствената гледна точка, която им се предлага.
– Били ли сте в България скоро?
– Да, преди две седмици се върнах от България. Аз идвам в България почти всяка година, там почиват внуците ми и аз дойдох да се видя с тях. Самата аз живея в България в едно отдалечено селце и виждам, че животът много прилича на стария съветски живот – доста беден. Иначе, много мили и симпатични хора живеят в това селце.
– Според вас, провървя ли ни с встъпването в ЕС?
– Живеем в такъв сложен свят,  но мисля, че е добре за България, че влезе в Европейския съюз. България има тежките си проблеми като всички страни в Европа, особено в Източната й част. И от цялата си душа пожелавам на България да реши проблемите си, да се развива. Надявам се, че Европейският съюз ще помогне за това.
– Нека да завършим с едно завръщане малко по-назад – по образование сте биолог генетик и сте работили в Института по обща генетика. Смятате ли, че бащата на тази наука – Вавилов, се е родил доста рано за Русия?
– Вавилов направи толкова много през живота си. Той беше учен от огромен, планетарен мащаб и успя да направи толкова много. За съжаление си отиде доста рано, след като лежа и в затвора. Той обаче създаде голяма школа по генетика, която по-късно беше унищожена.  Но това беше период, в който съветската генетика беше в силен възход и имаше такива невероятни учени. Една част от тях загина, друга оцеля. Аз обаче имах късмета още в първата си година отново да уча генетика, която пак бяха разрешили. И много от тези, които оцеляха от времената на гоненията, бяха мои учители. Така че имах изключително образование. Общувах с първокласни световни учени, а това беше най-интересният период в живота ми.

http://bnr.bg/post/100455155/pisatelkata-ludmila-ulickaa-situaciata-mejdu-rusia-i-ukraina-prilicha-na-nachaloto-na-parvata-svetovna-voina

 

Военната намеса в Сирия или отключването на религиозната омраза

30.08.2013 г., „Преди всички“, „Хоризонт“, БНР

Химическата атака в квартал на сирийската столица отключи един международен процес, който беше неизбежен във времето. Гражданската война в Сирия, която продължава повече от две години, има разнопосочните си поддръжници – и в лицето на свободната армия, и на президента Башар Асад. Разнопосочните интереси са повече от видими, каквито винаги са били, когато се стига до военна намеса – така както беше и в бивша Югославия, и в Афганистан, и в Ирак. Независимо дали става въпрос за горива, оръжия и свързаните с тях стратегически интереси.
Първата стъпка, както се оказва, не е трудна и изглежда напълно реална. Трудното обаче идва после.
Помня посещението си в град Алеп през 2003 година, днес почти изцяло разрушен от войната. Християни и мюсюлмани съжителстваха мирно и никой не нападаше храмовете нито на едните, нито на другите. Нямаше никакви опасения от кражби – автомобилите се паркираха отключени, с широко отворени прозорци и си оставаха непокътнати. Имам и един зловещ спомен, който до известна степен обясняваше този мир – едно площадче, на което се извършваха публичните екзекуции за най-тежките престъпления.
Всичко това може да остане далечен спомен. Защото някак настрани остават разногласията сред самите опозиционни сили, и особено влиянието сред тях на групировката „Ал Нусра“, клон на „Ал Кайда“. Скоро изслушах разказа на отвлечен от нея лекар – от въоръжени бойци, в неговата клиника, под погледа на неговите пациенти. Медикът, който се страхува да говори пред микрофон, е бил попитан защо не е принудил жена си, която е християнка, да приеме правата вяра, да се забули в бурка, да престане да работи и да шофира кола. И, в крайна сметка, е бил освободен срещу солиден откуп, които, ако не беше платил, може би днес нямаше да е сред нас.
Остават някак встрани съобщенията за зачестилите посегателства върху християни. Само преди две седмици е убит виден лекар гинеколог на същото място, което не споменавам по обясними причини, а двама свещеници – един католик и един православен – отвлечени, без никой да знае нищо за съдбата им. Християните, особено в Хомс, са подложени на силен натиск от страна на ислямските екстремисти да сменят вярата си, в противен случай от тях се иска или да плащат данък, или пък директно са заплашени, че ще бъдат убити – и те, и цялото им поколение.
Разбира се, противоестествено е една фамилия да е начело на страната повече от 30 години и да не допуска конкуренция в битката за властта. Не е нормално тя да концентрира в себе си цялата власт и да налага абсолютна цензура на медиите. Но пък след толкова войни в Близкия Изток се вижда, че след първата стъпка идва тресавището. Ирак не може да излезе от него вече 10 години, Афганистан – дори повече.  Същото става и в Египет с излизането на „Мюсюлманските братя“ на политическата сцена, макар там все още да не се говори за военна намеса отвън.
Нищо не показва, че ситуацията в Сирия ще
бъде по-различна и дори по-страшно – че няма да надхвърли границите и да подпали чергата в целия близкоизточен регион – Ливан, Иран, Израел. А от България я дели само една страна, колкото и голяма да е тя – потенциалната бежанска вълна вече не е далечна, а доста близка заплаха. И това само като начало на кризата.

 

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Bulgaria/Pages/paskova3008.aspx

Карин Карлекар: Притеснени сме от концентрацията на собственост на медии в България

03.05.2013 г, сутрешен блок, „Хоризонт, БНР

Карин Карлекар e директор на проект в неправителствената организация „Фрийдъм хауз“:

– Госпожо Карлекар, дали финансовата и икономическата криза е единствената причина за спада на медийната свобода в България, както и на обострянето на другите проблеми като корупцията и намаляването на делата?
– Не, точките по тези показатели за България остават почти същите както и през миналата година. Има няколко проблема, които се отнасят до България – става дума за деформация на няколко дела, които се използват срещу журналисти. Има и случаи на физическа атака и преследвани, какъвто проблем съществува от няколко години.  Става дума за сплашване и на разследващи журналисти като Лидия Павлова, например. Има проблеми и в икономиката – става дума за концентрация на собственост на медии до фирми, близки до правителството.  Ние сме загрижени от това придобиване на медии, нека тук спомена „Нова медийна група“, които закупиха доста медии през миналата година.
– Защо България по свобода на словото е след страни като Южна Африка, Бенин, Гвиана, дори Черна гора и Сърбия?
– Всяка страна има различна медийна среда, което й дава различни точки. И във всяка държава ситуацията с медиите е леко различна. Бих казала, че всички тези страни имат икономически и законови проблеми. В България има определени  икономически проблеми и те са породени от концентрация на собствеността, която пък се възползва от държавните субсидии.
– Споменахте досега предимно частни медии. В доклада си казвате, че държавните медии в България дават балансирана картина на събитията, но неефективното законодателство ги прави податливи на политическо влияние. Бихте ли уточнили?
– Като цяло, държавните медии са обект на политически натиск и съответно на намеса от нелегални структури в сенчестия бизнес. Те обаче не се купуват от политически сили и осигуряват доста широк спектър от новини. В сравнение с другите медии, те са добър пример.
 – А знаете ли как точно става изборът на генерални дирeктори на тези медии и намирате ли го за достатъчно прозрачен?
– Знам, че това прави някаква законова структура, в която има политическо и правителствено влияние. И това е проблем, който предизвиква загриженост.
– Доколкото знам, в Съединените щати също има държавно радио. Има ли там политическа намеса при избора на висш мениджмънт?
– Не, доколкото съм запозната, нямаме такъв проблем. Може да е имало изключения, но от няколко години това наистина не е проблем за нас.
– България е критикувана за корупцията, съдебната система и свободата на словото отдавна, дори преди да влезе в Европейския съюз. Вашият доклад означава ли, че по тези проблеми не е направено почти нищо?
– Да, ние наистина не сме видели големи промени в България в това отношение.

http://bnr.bg/sites/horizont/Society/Bulgaria/Pages/freedom_house0305.aspx

Кипърски депутат: Може да се върнем към кипърската лира

21.03.2013 г., Преди всички, Хоризонт, БНР

Мариос Мавридес е кипърски депутат от управляващата партия „Демократичен сбор“, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси

– Господин Мавридес, парламентът на страната ви отхвърли данъка върху банковите влогове, а както се видя, преговорите на финансовия министър на страната ви в Русия не дадоха резултат. Какви варианти, според вас, остават за решаване на кризата в Кипър?
– Преговорите, разбира се, още не са приключили. Тук, в Кипър, продължават и преговорите с тройката. Аз обаче не мисля, че ще имаме някакъв напредък. Това е истината.  Ние се опитваме да намерим други начини за решаването на проблемите ни.  За целта трябва да намерим източници тук, в самия Кипър. А това не е много лесно. Положението е много променливо и несигурно.
– Възможно ли е да се стигне до прегласуване на решението на парламента за банковите влогове и в крайна сметка да се стигне до тяхното облагане?
– Да, ако не намерим друго решение, има възможност отново да гласуваме това предложение, но може би по различен начин. Според мен е далеч по-добре да осигурим гаранция за малките влогове до 100 хиляди евро.
Тогава и реакциите към разрешаването на този проблем ще са далеч по-малко. Ако обаче това не стане, другото решение е да се върнем към кипърската лира.
– Това реалистично ли е?
– Да, и е много вероятно да се върнем към кипърската лира, ако не успеем да открием пари. Все пак ние трябва да отворим банките си и да изплатим влоговете до 100 хиляди евро на вложителите им. Така е по закон и сме длъжни да го направим в мига, в който те го поискат. Това може да стане следващата седмица.
– Казвате, че следващата седмица Кипър вече може да се върне към лирата, така ли?
– Следващата или по-следващата – зависи колко дни ще са необходими за отпечатването на банкнотите.
– А колко време би отнело вземането на решението за това?
– Може да стане веднага, след като се окаже, че нямаме друг избор. И може би още в понеделник ще сме принудени да приемем това решение.
– Как се отнасяте към изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че еврозоната ще продължи да помага на Кипър?
– Приветствам нейното изявление и вярвам, че ще намерим решение. Обратното би означавало разруха, което ще причини много вреди на икономиката ни.
– Защо се стигна дотук? Очевидно тази криза не е от вчера, защо не бяха предприети мерки по-рано?
– Браво! Да, това би било най-доброто възможно нещо. Предишното правителство, което беше начело на страната 5 години обаче, изобщо не забеляза идването на тази криза и когато тя стана факт, не предприе никакви мерки. Те отлагаха мерките твърде дълго и това отлагане сега причинява много страдания на кипърския народ.
– Може ли да се стигне до оттегляне на Кипър от ЕС, каквато възможност има в договора от Лисабон?
– Не, никога. Ние никога няма да направим това. Може да излезем от еврозоната, но никога от Европейския съюз.
– Възможно ли е кризата в Кипър да предизвика криза в еврозоната така както Гърция направи това?
– Не, Кипър не е голяма страна. Имаме голям дълг и голяма дупка в банковия сектор. Ако не оправим този проблем, той просто ще ни удря дълго време. Аз лично подкрепям идеята за данъка върху влоговете, но, за съжаление, сме много малко. Все пак решихме при гласуването в парламента да се въздържим, като по този начин отправим ясно послание към Европа и тройката, че имаме нужда от по-добро третиране. Това обаче явно не сработи.
– А как виждате ролята на Русия за решаването на кризата?
– Те искат твърде много. Искат дял от газовите ни находища, искат летища,, военни бази, имената на руснаците, които имат пари в Кипър. Не мисля, че бихме могли да удовлетворим тези искания.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/World/Pages/2103kipar.aspx