03.06.2013 г, „12 плюс 3“, Хоризонт, БНР
Опасно ли е да учиш в Афганистан, какви са предизвикателствата пред образованието там, особено към жените – чуйте това в интервюто с министъра на образованието на Афганистан Фаруук Уордрак, дадено по време на семинар в Брюксел, посветен на образованието в нестабилните държави:
– Г-н министър, остава ли силна заплахата от страна на талибаните върху жените, които желаят да се образоват?
– Щастлив съм да ви информирам, че през последните 10 години е направен безпрецедентен прогрес по отношение на равенството между половете в образованието у нас. Процентът на момичетата, получили образование, бе вдигнат от 0 на 41 или близо 5 милиона. Жените сред учителите са 31 на сто. Дори и в по-нестабилни области заради талибаните и бунтовниците като цяло, ние не сме чакали мира и стабилността да се установят трайно – поехме риск и се опитахме да наложим мир чрез образованието. И се случи точно това. Отворихме отново 700 училища, които бяха затворени заради бунтовете и несигурността.
– А жените не се ли боят да ходят на училище?
– Имахме около 40 инцидента с отравяне и стрелби, но въстаниците не успяха да спрат нито една от жените. Те са смели момичета, а ние сме единна нация и заедно решихме, че това са врагове на Афганистан, които искат да уплашат момичетата, за да не ходят на училище. Но не успяха да го постигнат.
– Изключвате ли възможността талибаните да се върнат отново на власт?
– Не мисля, че е възможно талибаните да се завърнат начело на страната. Не смятам, че някой иска това, в т.ч. и народът на Афганистан. Но ние искаме приобщаване на още хора, не желаем никой да бъде социално изключен – нито от една етническа, политическа група или обществен слой. Всеки трябва да участва в изграждането на нацията и държавата. Така че талибаните са добре дошли в управлението, но не е възможно то да им бъде оставено изцяло.
– А каква е ситуацията с обучението на жените във висшите училища?
– Мисля, че процентът на студентките във висшите учебни заведения рязко се промени – от 0 на 27 на сто. Около 100 хиляди момичета учат в университетите на Афганистан.
– А някои от тях намериха ли си работа в правителството на страната, например?
– Когато разглеждам образованието, не изхождам от тясната връзка между него и перспективата за работа. Разбира се, и двете неща са много, много важни. За мен обаче образованието е нещо, което помага на индивида да даде своя обществен принос.
– Кое е по-трудното, за да станеш президент на Афганистан – да си жена или да не си от пущуните?
– Демокрацията е демокрация, мнозинството-мнозинство, малцинството-малцинство. Така е във всяка страна, Афганистан не прави изключение. И когато някой има мнозинство, тук няма мъже или жени. Ако жените спечелят мнозинство, те ще имат президент, ако пък пущуните спечелят – те ще ръководят държавата.
– Вие бихте ли гласували за жена?
– Зависи от кандидата. Ако това е жена, на която вярвам, да е лидер на цял Афганистан, да направи истинските и необходими реформи, да запази постиженията до този момент, да поддържа добри отношения между всички етнически групи в Афганистан, съседите ни и международната общност – защо не?
– Смятате ли да увеличите наказанията за тези, които не пускат жените на училище?
– Ние имаме доста трезв подход – просто се опитваме да образоваме общността, да я направим можеща и именно тази общност да говори с онези, които спират момичетата от училище. Това се оказа много успешен подход. Опитът на Афганистан се базира на колективната сила на общността и така се опитваме да доведем образованието до всички кътчета на страната.
– Все още обаче има някои предизвикателства – например 600 жени, които са в затвора заради морални престъпления…
– Именно по тези причини сме партньори с международната общност – имаме предизвикателства и искаме да се справим с тях. Разбира се, смятаме собствените ни ресурси за първостепенни, но имаме нужда от допълнителни от световната общност, които да допълнят нашите. Имаме и други проблеми – 3 милиона жени, които са на възраст за обучение, нямат достъп до него. 9 милиона възрастни пък са неграмотни. Така че има още с какво да се борим.
angpiskova 