Руската политика днес е самоубийствена и опасна, тя представлява заплаха най-вече за самата Русия, но може да се окаже причина за нова Трета световна война. Всъщност тази война вече започна. Локалните войни в Чечения, Грузия, а сега и в Украйна са нейният пролог. А епилогът едва ли ще има кой да напише“.
Това е откъс от есето на Людмила Улицка „Сбогом Европа“, публикувано в списание „Шпигел“, което предизвика широк отзвук.
– Когато прочетох есето ви, веднага се сетих за стихотворението на Лермонтов „Сбогом, немита Русия“. Разликата между двете творби е повече от век и половина. И все пак от него ли ви дойде идеята?
– Не, ни най-малко. Не аз съм първата, която произнесе думата „Сбогом“. Подобна статия написа и писателката Светлана Алексиевич – също за сбогуване с Европа. Просто ситуацията в съвременната политика е толкова печална. Струваше ми се, че ние споделяхме някои европейски ценности, а днес се отказваме от тях.
– Наистина ли мислите, че Русия е стигнала до такъв мрак, че не може да излезе от него, освен ако не мине през много остра криза?
– Боя се, че кризата вече започна, а изходът се очертава като изключително сложен. Да се надяваме, че няма да се превърне в пълномащабна война. За съжаление войната вече е факт, загиват хора и не мога да кажа, че погледът ми към бъдещето на нашата страна е оптимистичен.
– Очаквате ли тази война да обхване и други страни извън Русия и Украйна?
– Светът днес стана доста по-тесен, отколкото беше преди 150 години. И събитията, които днес се разгръщат в Русия, не могат да не влияят на световното разпределение на силите. За съжаление има вероятност тук да бъдат обхванати и други страни. От началото на Първата световна война изминаха точно 100 години и трябва да признаем, че има много аналогии със ситуацията в момента – огромен национален подем, войната се харесва на хората, 82 процента от народа ни подкрепя тези военни действия. Предполагам, че след известно време ще дойде моментът на отрезвяването, но засега голямата част от хората са много доволни. Аз, за съжаление, съм към малцинството, които гледат негативно на тази ситуация и смятам, че стоим на прага на Трета световна война.
– Все пак сме в 21-ви век, до Франция и Германия може да се стигне за 2 часа, вие самата скоро бяхте в Австрия. Русия също е в Европа, а обмяната – политическа, икономическа и културна, е двустранна. Това не дава ли известна надежда?
– Проблемът е, че в това отношение ние имаме доста горчив исторически опит. Днес няма Желязна завеса, но пък тя придобива друга форма – икономическа. И ние нямаме никакви гаранции, че утре границите няма да се затворят. Тогава няма да виждаме нито Австрия, нито Франция, нито пък други страни. Живяхме по този начин в продължение на цели 70 години.
– А вие опитвали ли сте се да разговаряте с ръководството на Русия за неговата външна политика?
– О, не, не. Аз изобщо не заемам такъв пост, който би ми позволил да разговарям с президента, нито пък мисля, че такава среща може да се състои или че той е готов да ме изслуша.
– Но нали самата вие пишете във вашето есе как в Австрия политиците общуват с културни дейци. Нима това в Русия е невъзможно?
– Не, въпросът е там, че сред интелигенцията също има голям разкол и много хора от творческата интелигенция изцяло подкрепят политиката на днешното ръководство. А това е много тъжно.
– Има обаче от една страна Никита Михалков, от друга – Андрей Кончаловски – и двамата на противоположни позиции….
– Да, дори ще отбележа, че това е много интересна ситуация. Тя, в известен смисъл е нещо като метафора на всичко, което се случва. Никита Михалков и Андрей Кончаловски са братя. И тук е основният драматизъм – в разединението дори вътре в семействата, а това пронизва цялото ни общество.
– Прочетох за провалилата се ваша пресконференция в сградата на ИТАР-ТАСС под претекст за спукана тръба. Някой обади ли ви се да се извини или да ви покани на втора пресконференция?
– Не, разбира се. Тя беше отменена, изобщо не стана въпрос, че тази пресконференция ще се състои. И моята статия „Сбогом, Европа“, явно че напълно зачеркна възможността за провеждането й.
– Извън този случай, усещали ли сте друг натиск?
– Не, аз се отнасям доста спокойно и към всичко това, защото съм неангажиран човек и говоря само от свое име. Може би моят глас е твърде нежелан за някого, но какво да се прави?
– А дали новата политика на цензура не се нарича „изолация“? Виждаме, че хората, които протестират срещу войната в Украйна у вас са единици и остават сами…
– Аз все пак съм литератор и по-скоро бих могла да говоря за цензура в областта на литературата. Досега нито веднъж в живота си не съм изпитвала никакви ограничения, те в повечето случаи засягат медиите. Има информационен натиск и значителна част от хората, които получават информация от телевизията и радиото, са много податливи – предпочитат да слушат това, което се говори по радиото и да го приемат за чиста монета. А това е доста съмнителна информация, защото на другата страна някак не се чува гласът. Хората, естествено, получават само единствената гледна точка, която им се предлага.
– Били ли сте в България скоро?
– Да, преди две седмици се върнах от България. Аз идвам в България почти всяка година, там почиват внуците ми и аз дойдох да се видя с тях. Самата аз живея в България в едно отдалечено селце и виждам, че животът много прилича на стария съветски живот – доста беден. Иначе, много мили и симпатични хора живеят в това селце.
– Според вас, провървя ли ни с встъпването в ЕС?
– Живеем в такъв сложен свят, но мисля, че е добре за България, че влезе в Европейския съюз. България има тежките си проблеми като всички страни в Европа, особено в Източната й част. И от цялата си душа пожелавам на България да реши проблемите си, да се развива. Надявам се, че Европейският съюз ще помогне за това.
– Нека да завършим с едно завръщане малко по-назад – по образование сте биолог генетик и сте работили в Института по обща генетика. Смятате ли, че бащата на тази наука – Вавилов, се е родил доста рано за Русия?
– Вавилов направи толкова много през живота си. Той беше учен от огромен, планетарен мащаб и успя да направи толкова много. За съжаление си отиде доста рано, след като лежа и в затвора. Той обаче създаде голяма школа по генетика, която по-късно беше унищожена. Но това беше период, в който съветската генетика беше в силен възход и имаше такива невероятни учени. Една част от тях загина, друга оцеля. Аз обаче имах късмета още в първата си година отново да уча генетика, която пак бяха разрешили. И много от тези, които оцеляха от времената на гоненията, бяха мои учители. Така че имах изключително образование. Общувах с първокласни световни учени, а това беше най-интересният период в живота ми.