17.09.2012, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР
Какво е първото за което се сещате като чуете думата „Европейски съюз”? Може би „свободно движение”. Оказва се обаче, че това съвсем не е така. Шокиращи данни сочат, че хората, които реално се възползват от свободата на движение в Съюза, са едва един процент.
Намирате се на моста над Рейн между Страсбург и Германия, придобил символиката на обеденинето между двете враждуващи държави. Обкичен със стихотворения, посветени на обединена Европа. Преминавате го, без да усетите как сте се озовали от френския град Страсбург в германския Кел. Ако не ви се ходи пеша, имате на разположение градски автобус. Прекрасно дотук, но само ако сте турист. Нещата приемат друг вид, ако трябва да се преместите да работите от едната в другата страна.
90 хиляди души в граничния район на горен Рейн живеят в едната държава, но работят в другата и непрекъснато се натъкват на всемогъщата административно-бюрократична стена. Оказва се, че отварянето на границите далеч не съвпада с хармонизацията на европейско равнище. Йоахим Бек, директор на института за трансгранично сътрудничество, скоро се е сблъскал с въпросната стена. „След като живяхме 7 години в Кел, се преместихме в Страсбург през април. И какво първо ви се случва, ако имате кола? Ако искате да я пререгистрирате като френска и имате валидно свидетелство за технически преглед от Германия, във Франция трябва отново да минете същия този преглед, защото германските технически стандарти не се приемат във Франция. Въпреки че колата ви е произведена във френския град Мюлуз за германския пазар”, казва Бек. „Когато се свързах пък с германския ми телефонен оператор – „Джърман телеком” и казах, че напускам Германия и искам да прекратя договора си, защото те не предоставят услуги във Франция, те ми отговориха: „Имате договор за 2 години и трябва да продължите да плащате”. Написах няколко писма и накрая ми отговориха: „Добре, ако платите половината от цената, тоест 300 евро, можем да решим проблема”.
Въпреки че въпросът с признаването на здравните осигуровки е решен на европейско ниво, французите са поискали от Бек да им представи за целта 15 различни документа предвид административните изисквания във Франция. Един от тях е бил акт за раждане. Актът се намира, но пък изниква друга пречка – версията, на която е издаден, не е приемлива за французите. Нещо, което се оказва твърде неприятно за Бек, защото така и не могъл да открие точно тази версия, което пък го лишава от правото на се възползва от медицинските услуги там, където живее.
Ако работиш в обществения сектор, според германските закони можеш да плащаш данъците си навсякъде. Но понеже законите са различни, това може да ти излезе и по-скъпо:
Проблемът е в това, че имаме две различни системи за данъчно облагане във Франция и Германия. В Германия то е индивидуално, а във Франция се облага домакинството. Аз декларирам дохода си в Германия, но въпреки това трябва да добавям доходите си към тези на съпругата ми и ако изкарвам повече от нея, тя, а не аз, трябва да плаща по-високи данъци. И така стигаме до двойно данъчно облагане.
Проблемите не са само административни и само в публичния сектор. Частните компании също ги създават. Пример на Бирте Васенберг, преподавател в универститета в Страсбург:
Когато помолих една частна телефонна компания и една фирма за козметични продукти да ми препращат писма и продукти в Германия, те ми отговориха: „Съжаляваме, не изпращаме писма и продукти там”.
Проблемът наистина е сериозен. Йоаким Бек:
Ако се отдалечите от границата, усещането за Европа спада драстично. И вероятно ние имаме напълно погрешно схващане за понятието „мобилност в Европа”. Колко хора мислите, че са мобилни според европейските цели? Скоро се натъкнах на числа, които ме шокираха – става дума за около един процент! Само един процент от европейското население практикува тази свобода! Може би това е така за големите компании, но какво да кажем за малките и средни предприятия? В Горен Рейн имаме общо 250 такива предприятия, но едва 8 от тях могат да практикуват трансгранично сътрудничество.
Това е единият аспект на проблема. Той би могъл обаче да има далеч по-сериозни измерения в новите демокрации. Бирте Васенберг:
Очевидно малцинствените проблеми са много сериозни за Централна Европа. На унгарската граница, например, то би могло да се използва от малцинствата за връщане на територии. Всъщност, те представят въпросите като малцинствени, но зад това се крие опит за връщане на територии от другата страна на границата, на които живеят етнически унгарци. С тези неща трябва да се внимава много. И те са съвсем различни от въпросите в Западна Европа.
Как да се реши този проблем? Бек цитира евродепутатът от Европейската народна партия и председател на бюджетната комисия в Европейския парламент Ален Ламасур:
Трансграничните проблеми са твърде големи, за да бъдат третирани от местните власти, но и твърде малки, за да се решават от страните-членки. Никой не иска повече тази европейска супербюрокрация в действие. Това, което лично аз искам, е умно регулиране, умна рамка, която да ни разрешава мобилност и сътрудничество – нито повече, нито по-малко.
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/society/Bulgaria/Pages/piskova1709.aspx
angpiskova 