Posts Tagged ‘криза

21
Март
13

Папагеоргиу: Кипър няма да се връща към лирата


21.03.2013 г, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР
Papagewrgiou%20PamposM3361S-3034

Памбос Папагеоргиу е депутат от опозиционната лява партия АКЕЛ в Кипър
– Означава ли решението на кипърския парламент, че възможността за облагане на банковите депозити е отхвърлена веднъж завинаги?
– Да, това решение е окончателно, в смисъл, че отхвърлихме тази идея. Сега сме много заети в опита ни да търсим алтернативи, особено на вътрешни ресурси за възстановителните програми. Еврозоната иска от нас точно това.
– На кои основни възможности се спирате?
– Има два аспекта – единият е свързан с вътрешния фактор. В тази връзка ще създадем нещо като държавна холдингова компания, в която хората ще могат да инвестират, а техните пари ще бъдат гарантирани чрез бъдещите печалби от природен газ, например. От друга страна, в момента продължават преговорите в Москва, очакваме да има и руски принос чрез различни форми на инвестиции, като например от страна на частния сектор там. Дали това ще стане ще разберем след един ден.
– Вие лично одобрявате ли помощ от Русия?
– Да, при това много.
– Вчера разговарях с ваш колега от управляващата партия. Според него, руснаците искат много – освен дял в газовите находища, също и летища, пристанища, имена на руски вложители в Кипър. Това не ви ли притеснява?
– Не, той очевидно не присъства на преговорите в Москва. Това са слухове. Нека ви кажа, че 99 на сто от хората тук са настроени към тази помощ изключително позитивно. И  нещата не опират само до култура и история, например, а просто става дума за много практични неща. Участието на руснаците в този спасителен пакет ще гарантира, че хиляди руски компании, базирани в Кипър, ще останат тук и ще използват страната ни за своя бизнес. Това дава работни места на хиляди кипърци и то с висока квалификация като например адвокати и счетоводители. Освен това е важно да опазим руските влогове в Кипър.  Ние искаме и да останем в еврозоната, но също така и сме за близки икономически връзки с руския бизнес.
– Депутатът Мавридес спомена като вариант за решаване на кризата връщането към кипърската лира? Вие допускате ли тази възможност?
– Не, това ще създаде огромни проблеми. Вижте, ние бяхме притискани доста силно, дори бих казал, изнудвани от еврогрупата за да намерим решение на недостига на банков капитал. Много вложители изтеглиха парите си, след като тръгнаха слухове, че ще се конфискуват влоговете. Така че в тази обстановка ние имахме академични дискусии и това се каза в смисъл, че ако всичко пропадне, можем да мислим за връщането на лирата в бъдеще, но не и сега.

– Нека ви кажа точно как се развиха нещата. Когато започна икономическата криза, Кипър удържа на нея доста добре в сравнение с много други европейски страни, имахме и брутен вътрешен продукт от 1.7 през 2009 година. След това обаче бяхме засегнати много негативно от събитията в Гърция. Банките ни изгубиха почти 5 милиарда  евро, когато в Европейския съюз решиха да орежат стойността на гръцките държавни облигации със 75 процента. Оттук дойдоха и основните ни проблеми. По отношение на фискалната консолидация, ние стигнахме до споразумение с тройката, приложихме нейните мерки и резултатите се видяха още през първите месеци на тази година. Проблемът ни е много особен и е по-скоро свързан с намиране на начин да заменим капитала, който нашите банки изгубиха най-вече чрез орязването на гръцките държавни облигации.

Advertisements
21
Март
13

Кипърски депутат: Може да се върнем към кипърската лира


МавридесM3361S-3034

21.03.2013 г., Преди всички, Хоризонт, БНР

Мариос Мавридес е кипърски депутат от управляващата партия „Демократичен сбор“, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси

– Господин Мавридес, парламентът на страната ви отхвърли данъка върху банковите влогове, а както се видя, преговорите на финансовия министър на страната ви в Русия не дадоха резултат. Какви варианти, според вас, остават за решаване на кризата в Кипър?
– Преговорите, разбира се, още не са приключили. Тук, в Кипър, продължават и преговорите с тройката. Аз обаче не мисля, че ще имаме някакъв напредък. Това е истината.  Ние се опитваме да намерим други начини за решаването на проблемите ни.  За целта трябва да намерим източници тук, в самия Кипър. А това не е много лесно. Положението е много променливо и несигурно.
– Възможно ли е да се стигне до прегласуване на решението на парламента за банковите влогове и в крайна сметка да се стигне до тяхното облагане?
– Да, ако не намерим друго решение, има възможност отново да гласуваме това предложение, но може би по различен начин. Според мен е далеч по-добре да осигурим гаранция за малките влогове до 100 хиляди евро.
Тогава и реакциите към разрешаването на този проблем ще са далеч по-малко. Ако обаче това не стане, другото решение е да се върнем към кипърската лира.
– Това реалистично ли е?
– Да, и е много вероятно да се върнем към кипърската лира, ако не успеем да открием пари. Все пак ние трябва да отворим банките си и да изплатим влоговете до 100 хиляди евро на вложителите им. Така е по закон и сме длъжни да го направим в мига, в който те го поискат. Това може да стане следващата седмица.
– Казвате, че следващата седмица Кипър вече може да се върне към лирата, така ли?
– Следващата или по-следващата – зависи колко дни ще са необходими за отпечатването на банкнотите.
– А колко време би отнело вземането на решението за това?
– Може да стане веднага, след като се окаже, че нямаме друг избор. И може би още в понеделник ще сме принудени да приемем това решение.
– Как се отнасяте към изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че еврозоната ще продължи да помага на Кипър?
– Приветствам нейното изявление и вярвам, че ще намерим решение. Обратното би означавало разруха, което ще причини много вреди на икономиката ни.
– Защо се стигна дотук? Очевидно тази криза не е от вчера, защо не бяха предприети мерки по-рано?
– Браво! Да, това би било най-доброто възможно нещо. Предишното правителство, което беше начело на страната 5 години обаче, изобщо не забеляза идването на тази криза и когато тя стана факт, не предприе никакви мерки. Те отлагаха мерките твърде дълго и това отлагане сега причинява много страдания на кипърския народ.
– Може ли да се стигне до оттегляне на Кипър от ЕС, каквато възможност има в договора от Лисабон?
– Не, никога. Ние никога няма да направим това. Може да излезем от еврозоната, но никога от Европейския съюз.
– Възможно ли е кризата в Кипър да предизвика криза в еврозоната така както Гърция направи това?
– Не, Кипър не е голяма страна. Имаме голям дълг и голяма дупка в банковия сектор. Ако не оправим този проблем, той просто ще ни удря дълго време. Аз лично подкрепям идеята за данъка върху влоговете, но, за съжаление, сме много малко. Все пак решихме при гласуването в парламента да се въздържим, като по този начин отправим ясно послание към Европа и тройката, че имаме нужда от по-добро третиране. Това обаче явно не сработи.
– А как виждате ролята на Русия за решаването на кризата?
– Те искат твърде много. Искат дял от газовите ни находища, искат летища,, военни бази, имената на руснаците, които имат пари в Кипър. Не мисля, че бихме могли да удовлетворим тези искания.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/World/Pages/2103kipar.aspx

06
Ноем
12

Андрей Шкил: Криза в украинския парламент няма да повлияе на газовите доставки за България


06.11.2012, Преди всички, Хоризонт, БНР

Андрей Шкил е украински депутат от опозиционната партия БЮТ

– Първо, защо смятате изборите в Украйна за фалшифицирани?
– Защото имаше твърде много фалшификации, дори за тази власт. Ние бяхме подготвени, че властите ще използват целия административен ресурс, че ще фалшифицират изборите, но не и до такава вопиюща степен. Можем да кажем, че десетки депутати просто вече не са такива заради решението на властите. Те бяха избрани от хората, а властта реши, че победители са някакви други хора. Имам предвид мажоритарните избори. На провелия се пред Централната избирателна комисия митинг ние поискахме от властта да върне мандата на депутатите, които бяха отнети от контролираните от тях съд и Централна избирателна комисия.
– Имаше ли натиск по време на вашия митинг от страна на официалните власти?
– От другата страна стояха представители, които подкрепят действащите власти и както винаги, имаше и много милиция, която уж би трябвало да защити едните от другите. Истината обаче е, че властите забраниха митинги пред ЦИК. Въпреки това обаче дойдоха хора от цяла Украйна, за да изразят протеста си.
– Смятате ли подкрепата на украинците към вас за достатъчно силна?
– Да, достатъчно голяма е. Ако се върнем към изборите, за опозицията гласуваха 11 милиона избиратели, а за партията, която е на власт – 6. На практика това е два пъти повече за опозицията. Именно заради това властта направи такава силна фалшификация, макар тя самата да е много чувствителна към натиск от Запада.
– Какво следва като процедура, ако опозицията откаже да участва във Върховната рада и не се събере необходимият брой депутати, за да може тя да заработи?
– След това президентът е длъжен да обяви предсрочни  избори. Истина е, че в самия закон доста слабо е описано как се прави това, но пък затова е и тази върховна Рада – да може да гласува каквито и да било поправки в съществуващите изборни закони, така че да даде възможност да се провери още веднъж подкрепата и за властта, и за опозицията. Сега обаче на нас ни е необходимо повече внимание. Ние сме много благодарни на чуждестранните наблюдатели, които бяха по всичките горещи точки и всичко стана пред очите им. Властите не могат да кажат, че всичко е минало гладко. Когато в работата на избирателната комисия се намесват милицията и прокуратурата, както и други силови ведомства, да се говори за каквато и да било обективност на изборите – няма как да стане. Затова ние настояваме за предсрочни избори, а за да стане това, не трябва да позволим на следващата Върховна Рада да заработи.
– А как това би се отразило на ситуацията в международен план? В България, например, много добре помним газовата криза в началото на 2009-та година….
– Да, разбирам, но тук нещата нямат нищо общо, тъй като в Украйна е възобновена старата конституция. Не е парламентът този, който взема решенията за газовите доставки и свързаните договори с тях. Това е в пълномощията на президента и министерския съвет. Колкото до имиджа извън страната, разбира се, че ще повлияе, защото ако в парламента няма опозиция, страната не може да се нарече демократична. Колкото до отношенията с Русия, на този етап това няма да се отрази. Русия не коментира избора на парламент, защото знае, че това не са най-важните избори в страната. Тя ще бъде много дълбоко внедрена във вътрешните ни работи при президентските избори. Всъщност, ние се опасяваме, че ако оставим нещата такива, каквито са в момента, властта чрез подкупи и шантаж ще повиши броя на депутатите си до 300 и ще промени конституцията така, че да не прави преки президентски избори.
– Как ви изглежда България в момента?
– Това е страна, която може да служи за пример на Украйна – въпреки всички проблеми, които остави членството й в социалистическия лагер, как може да бъде построена нова икономика на базата на членството й в Европейския съюз. Бих искал също да кажа, че един от наблюдателите на нашите избори беше г-н Асен Агов, който също даде своя голям принос този изборен процес да попадне под внимателното проучване на Запада.

http://bnr.bg/sites/horizont/Economics/World/Pages/0611ukraina.aspx

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1621127

http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1621174

http://www.spekulanti.com/novini-evropa/26830-parlamentarnata_kriza_v_ukraina_niamalo_da_zasegne_gazovite_dostavki_za_bulgariia

http://novinite.bg/articles/23601/Dostavkite-na-gaz-ot-Ukrajna-nyama-da-sprat-dori-i-pri-kriza-v-Radata




Ангелина Пискова

Top Rated

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Септ    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Категории